|
Макар, че не знам как се опитва отново, с любовна връзка встрани от семейството.
Фотоне, прав си, много е трудно това да се разкъсваш на две места. А в случая май има две връзки, тоест, всеки си е хванал на някъде. С една връзка, този с връзката се държи като черешката на тортата, щото ето, от две страни драпат за него и значи всеки драпащ трябва да се бори за величието му. Това не е реално даване на шанс на връзката. А какво става, когато имаме две такива връзки? Когато всеки е решил, че е намерил онова с главната буква? Ми ... нищо не става според мен. Повдигнал си въпроса какви съвети се дават на жената, дали не са лекомислени. Да, може и да е така, от пет реда на екрана никой не може да разбере цялата истина, нали. Преди години разбрах, че една такава знаеща е наливала акъл на бившия. Е, съдейки по неговата интерпретация на ситуацията. Дали тази анонимка някога е разбрала накъде е тласнала един объркан в момента човек и какво е произтекло от убедените й и аргументирани съвети, не мога да знам. Тя ще си плаща където се плащат такива грехове. НО, по повод настоящата конкретна ситуация: ти как би приел такава явна подигравка с достойнството ти /да ти изневеряват в съседната стая/ и физическо насилие над теб? Кажи с ръка на сърцето, ако ти си на мястото на тази жена, какъв и колко шанса още ще дадеш? И в крайна сметка, давайки тези Х на брой шансове, отново и отново, не погазваме ли сами достойнството си, не даваме ли на другия карт бланш да ни третира като боклук, който ще изтърпи всичко? Това са въпроси, които аз сама си задавам от доста време, защото все още не съм намерила категоричен отговор за себе си къде е границата между прошката и унижението. Ти знаеш ли къде е? Аз за момента смятам, че по-скоро бих провалила нещо, като не го дам този втори шанс, отколкото да допусна дори мисълта да се подиграят с чувствата ми и да потъпчат достойнстовото ми. Защото на първо място между двама души трябва да има уважение и зачитане. Когато тях ги няма, извинявай, но за какво говорим. И на какво ще научим децата си? Че може и така, да стискаш зъби и да хълцаш тихо във възглавницата нощем? Ти знаеш ли как живее дете, което знае, че родителите му просто се понасят, макар и не винаги лесно? В името на децата?
Не знам, има нещо извратено в цялото ни възприятие на нещата, така си мисля аз. Но как да се изправи, нямам идея
|
Re: Фотон [re: Фoтoн]
