|
На друго място бях споделил, че гледах филм по Дискавъри, според който се раждаме средно с около 375 МУТАЦИИ. Как ти звучи , Мамо? На мен почти страшно .В смисъл много. От това извадих два очевидни и навярно известни извода:
-1 раждаме се предопределено несъвършенни(разбирай, дефектни физически, психически и навярно нравствено)
-2 от горното следва, че за да имаме хармонични отношение в каквато и да е социална сфера, сме обречени ДА СИ ПРОЩАВАМЕ. Ще рече, да си даваме шанс.
Ще попиташ за последното, колко пъти и до кога. Както апостолите попитали Христос , ама до 7 пъти ли да прощаваме .И той им отвърнал , не , 7 по 77.
А збих ти казал ( , не , като Него ), прощавай до момента и в пъти когато и колкото можеш повече, стига това да не руши прекалено от достойнството ти. А ако е удар по горделивостта ти, какво толкова, ще изковеш смиреност.
Прошката е акт на даване. Един може малко, друг-повече, а трети си е направо щедър от любов . Да ,забравих да кажа, че това даване се осъществява в по-голяма мяра и по-често , когато обичаш.Помисли защо прощаваш на детето си. Защото го обичаш. И не държиш сметка за наранено достойнство. Търсиш аргумент в себе си да му простиш, виждаш в него приоритетно светлата му страна.А то е момченце. И дори утре да разбие сърцето на бъдещата ти снаха, ти ще виждаш приоритетно тази му страна и ще оправдаваш и прощаваш , навярно.И няма да мислиш, че той те погазва "като боклук" заради прошката ти. Когато прощаваш , ти не суи боклук. Ти се извисяваш. Но ако прошката е истинска. Ако е привидна и само външна , не се нарича и прошка.
Аз прощавам докато мога да издържа, докато се надявам , че има смисъл за обрат.То си е борба , няма спор.Но не бива да прощаваш, ако човека срещу теб е непогрешим и ако е сигурно , че той не би се поправил. Непогрешими няма , а за второто преценяш. Няма да простиш и ако не би понесла рецидив. Всеки преценя силите си да даде и да отстъпи според своята мяра. Затова и харесваме благородните хора, нали?
Ако има уважение и зачитане винаги , то няма да има и нужда никога от прошка.Но на какво ще научим децата си, ако при малко по-сериозен проблем (говоря по принцип), хукваме да си търсим любовници или да разтрогваме брака? Едва ли на вярност или вяра в доверието между двама души и отговорност.
|
Re: Фотон [re: MaмaMъpмopaнa]
