Почти идентичен случай.Преди известно време съпругът ми имаше връзка с колежка мнооого по-млада от него.След разговор по темата бях упрекната,че си фантазирам.След близо 3 год.случайно една неделя той излиза без телефона си/между другото беше станал много нервен,заяждаше се за незначителни неща/След доста настойчиво звънене /6-7/позвънявания поглеждам и ...изненада!Името на градчето,където беше командировка близо 3месеца/идваше си тук през неделя/и женско име .След няколко дни ситуацията ми се изясни.Междувременно и тук си чатеше с друга,но да кажем,че е само това,макар,че почти съм сигурна,че имаше и друго.След поредния разговор вече не отричаше и не ме упрекваше,че си фантазирам.Помолих го добре да си помисли какво всъщност иска .Дали дабъде свободен и да си живее живота както иска,или да има семейство.Отговора беше,че ще има семейство.След всички тези разправии вече нищо не е същото.Незнам кога ще започна да му вярвам отново и дали това ще стане някога.За мен семейството се крепи на взаимното доверие.Като няма доверие какво семейство е тогава?Дай му втори шанс,но не и трети,защото бъди сигурна,че и след третия ще бъде същото.А и децата усещат и разбират много повече нещата отколкото ние си мислим.Успех!