|
Тема |
Направих крачката... |
|
Автор |
Бъpбopeлa (непознат
) |
|
Публикувано | 25.02.07 20:23 |
|
|
Ако си спомняте предната ми тема, знаете, че се чудех как да постъпя.
В крайна сметка той ме притисна да кажа какво мисля и аз казах какво мисля - да се разделяме.
Хем ми е добре, хем ми е криво. Той го прие доста зле, в смисъл тъжно.
Не се разколебавам, в никакъв случай, но не мога да спра да се чувствам зле затова, че ще стане толкова гадно занапред и за детето, и за него, предполагам, че и за мен.
Засега ще е у нас, докато той намери квартира, а аз бавачка.
Не мога да повярвам, че стигнахме дотук, наистина не мога.
Като изключим женките, живота ни беше много хубав, защо трябваше да разваля всичко по тоя тъп начин.
Според мен над 90% от мъжете изневеряват, ама като нямаш акъл да го правиш така, че да не те хванат, не го прави бе!
Както и да е, само да споделя и да потърся поредната доза подкрепа от вас.
|
| |
|
|
|