да страда за детето, въпреки че за дете се мисли непрекъснато от момента на раждането му, включително и дали с действията си няма да му нанесеш някаква вреда. Това, според мен - подчертавам дебело - според мен.
Но този сценарий "драми и мадами" ми е противен отвсякъде и би ме озлобил ужасно...
Колкото до детето, аз съм привърженик на това да се казва истината - всеки трябва да бъде отговорен за постъпките си. Разбира се, тя би следвало да е поднесена по подходящ начин, а и също да не се допускат никакви разсъждения, оцветени от обидата и предателството. Тоест, сухи факти. Без преиграване, възможно най-кратко и ясно. И нещата да се представят като съвсем обикновени и възможни - нищо извънредно. Просто така се е случило. Важно е детето да ги възприеме именно така, по мое мнение.
Кураж и сила ти желая!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.