Бе аз разбирам, че с цел някаква емоционална защита си решила да смениш базисните си схващания - т.е. - схващането "любовта е вечна" (нещо, в което повечето от нас сме вярвали, като сме се женили за Избрания) - гледаш да го смениш с "любовта не е вечна и всяка връзка има край..." (за да се предпазиш от евентуално ново разочарование и болка...
Обаче и двете неща имат заложено в себе си нещо много погрешно - очакванията ни за бъдещето... То оттам идват тия самосбъдващи се предсказания или ужасните разочарования. Ти ОЧАКВАШ, че нещо ще се случи и се държиш според очакванията си да се случи точно то и нищо друго. Дори да усетиш, че нещо не е наред и нещата явно не вървят натам, отхвърляш сигналите като своя измислица (щото по закон ТРЯБВА да се осъществи именно твоето си очакване). И ако си вярвала в едно прекрасно бъдеще, основано на принципа, че любовта е вечна, ударът е много жесток и болезнен... И започваш да се питаш наистина Е КАК ТАКА!?!? Ами така... много тъжно наистина, но нещата са се случили и междувременно са се случвали, но ти просто си ги отхвърлял, защото си ги мислел за невъзможни...
И абсолютно същото е да си повтаряш като мантра (с надеждата да повярваш в това), че всяка връзка има край... и да се държиш съобразно това си очакване. Тогава има голяма опасност наистина да предизвикаш края, да разпознаеш и най-малкото препятствие като жестоко предизвестие (ми да! ето! оказваш се права! Казваш си - знаех си аз!!!!) на края, вместо като препятствие, което може да се прескочи. Няма ли тогава опасност просто да спреш да се стараеш за връзката си, щото то така или иначе ще свърши, защо да си давам твърде много зор или да потъна твърде надълбоко...

А любовта просто се случва... връзката се случва и за да не затъваме твърде дълбоко в собствените си очаквания, най-добре да не очакваме НИЩО, а да се насладим максимално на случващото се, приемайки И ДВЕТЕ възможности за напълно вероятни...
И нали си знаеш, че всички ти стискаме палци!

Желанията ни трябва да са леки като перце...