... така добре те разбирам.
Повече от две години минаха от моя развод...
Самата аз се промених - върнах си и самочуствието и светоусещането на свободен човек. Победих в много лични битки от тогава и си намерих място под слънцето.
Имам любовта на детето си, на роднините си, на куп нови и стари приятели, а отскоро и на един специален мъж.... и въпреки това въпросът КАК ТАКА и мен ме измъчва по същия неотвратим начин.
При това дори не съм наясно, какво толкова ще науча, ако бившият наистина се напъне да ми отговори...
Може би се надявам, че ако разбера ще простя... не и това не е ! Та аз вече простих!!!
Друга е болката...и тя, наистина напомня на болката по умрял.
Примирила съм се, че тази болка никога няма да изчезне - само че гледам да не я усещам всекиминутно... да отлагам моментите, да разсейвам спомените, вместо да се фокусирам върху тях...

Как така?
Ами ей така... / и въздъхвам/

Лошото е, че пак ще ми се случи един ден.
Няма вечни връзки и няма вечна любов...

Non nova, sed nove.