|
Тема |
Re: Смейте ми се, ама е така [re: Aвapия] |
|
Автор |
anbra (коя ли е тя) |
|
Публикувано | 25.10.05 17:48 |
|
|
Ами аз защо периодически сънувам, че съм на матура по математика - събитие отпреди точно 34 години - изпитвам същата паника както тогава и се събуждам ни жива, ни умряла, със сърцето в гърлото и трепереща като листо от ужас. При това събитието беше със щастлив край - за пръв и последен път в живота си успях да реша сама задачите и имам бележка, двойно по-голяма от тази, която реално отговаря на знанията ми по въпросния предмет/мн.добър/ Но преживяването за мен беше като от филм на ужасите.
Стресът не се преодолява изведнъж, понякога си го влачиш цял живот, макар и да не го осъзнаваш реално - изплува някъде от небитието и те разтърсва до дъното на душата ти.
После, като се освестиш, реализираш, че е нищо. Но явно психиката не е успяла да се справи с преживяното.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|
| |
|
|
|