Е как да остана насила там, като ми беше казано: ето там е телефона, обади се на майка ми да я питаш кой от нас двамата да остане .... да не ти описвам трите нощи, които трябваше да "спя" на едно легло с него, след като ми беше посочена вратата ... той спи като бебе, аз дебна откъде ще прелети муха ...това живот ли е?
Аз не мога да живея без детенцето си, бих му го дала да го погледа, но той не знае как, няма представа по колко пъти се буди на нощ, какво яде, кога спи .... и обожава да й крещи, и тя като й викне така се разплаква, че почва да повръща, а има и един момент, че после по време на делото ще ме изкара неспособна да се грижа за нея и ще ми я вземе ... накратко, избрах аз да съм лошата, той - добрият, празникът, с подаръците ...