Мотаех се пак насам и реших да ти опиша края на историята (или началото, както се надявам искрено):
1. Преместихме се, аз цяла седмица бях отпуска и се опитвах в една подредена къща да наблъскам багаж за още една (почти)
2. Мама (да е жива и здрава) спря да ходи на работа, за да гледа буболеченцето, че му е много далече предишната детска градина. В близката няма места ....
3. То, милото, имА вече неделен татко, плаче за него и ми казва "Не ми харесва тук, искам при тате", което ми струваше още една безсънна нощ, докато осъзная, че си тъгува буболечицата по нейното си "къщи" ...
4. Аз - свиквам да пътувам от друго място за към работата си и днес за първи път ми се случи да разкажа за случилото се (след един от безбройните въпроси "как сте в къщи?"), та ми се случи да разкажа без да ревна пак, като особено голяма глупачка ...
5. Вчера, като го потърсих по единия от мобилните му телефони, да го помоля да вземе отпускна бележка от предишната детска градина, ми се обади жена ...


ето ти краят, или началото, пак, както се надявам :)