си ми голямо глупаче :)

Имаше 2 смислени идеи във всичко, което се изписа тук и двете бяха - или оставаш на инат там (за което имаш някакви законови основания все пак) или си тръгваш, но му оставяш детето (за да се грижи за него, докато си стъпиш на крака). И не отиваш при майка си, че да му успокоиш съвестта (ми при близки хора е, има си покрив над главата), ами започваш напълно самостоятелен живот сама: квартира, обзавеждане, посуда, завивки... всичко, каквото си трябва и не сте разделили по равно там.

И за двете решения се иска доста повече смелост, отколкото да се тупнеш при майка си с детето и да ревеш, ама...

Малко съм грубичка, не се цупи. Ама така, както започваш, така ще ти върви живота доста време за напред, ако не промениш стратегията кардинално.
Направи една голяма услуга на мъжа си с това, за която дори и няма да му мине през ум да ти благодари... а евентуалната му приятелка изобщо няма да се усъмни в нещо нередно... щото не си наясно каква част от информацията и в какъв вид отива при нея, нали?
Да не се окаже в един момент, че ти си жената, дето е избягала при майка си и помъкнала детето със себе си... и оставила горкият мъж сам в къщи - да се чуди защо го е сполетяло това?
Я си помисли, имало ли е свидетели, когато ти е казал там... да се махаш и да му освободиш терена?

Начало е, споко.
Успех ти желая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите