си помислих, че каквато и да е историята в случая, има едно, което май трябва да се запомни и човек понякога да си го казва. Всички, които са за запазването на брака на всяка цена, да си затворят очите....Мама Мърморана каза, че понякога разводът е най-доброто, което може да се случи в живота на една жена /вероятно и за мъжете понякога/. И аз наистина си мисля, че това е така. Просто да се крепи нещо, което се е разклатило в основата си, няма смисъл. Щом нещата са стигнали достатъчно далеч.....майната им на брачните консултанти, майната им на дългите и безсмислени разговори за спасяване на семейството, които все завършват със сълзи и скандали, майната дори и на причините /те трябват, за да се избягват при евентуална следваща връзка/. Просто към развода трябва да се подходи като към отиване на зъболекар....гадно, но необходимо и не е добре да се отлага. Мисля, че има два момента, които са подходящи за развод - ако може да се каже така....Ако децата са много големи и вече имат почти самостоятелен живот или поне са близо....и ако са достатъчно малки, за да не осъзнават съвсем драмата на една раздяла....при всички случаи има голяма травма за тях, но мисля, че в тия два момента тя е по-лесно поносима и без толкова последствия.....