не съм разведена, само воайорствам тука, но имам 10-годишен брак и някакъв опит... (не от раздяла, досега не сме се разделяли освен на два пъти за по месец при командировки...)

та, само да ти кажа, че какво ще стане с майка ти е основно нейна грижа, а твоята е какво ще стане с теб...

моят баща отначало понесе тежко избора ми на мъж и като получи втори инфаркт на 38, майка ми обвини мен, че съм се изнесла от нас и съм го нервирала.... а той пиеше и пушеше много и работеше по 16 часа на ден, да не говорим, че се ядосваше не само на мен, а на всички... Бог да го прости, иначе беше голяма душа....

не си вменявай никакви допълнителни вини и без това е кофти положението, ами си стягай багажите и не умувай какво ще си помисли майка ти - имаш и ти дете, помисли си дали би искала то да се чуди един ден дали да се прибере при теб?!?! ми нали ти си му най-близката близка?!

майка ти е за това - ако нямаш квартира, иди при нея, щом си стъпиш на краката, ще се отделиш.....

моята зълва се разведе и сега живее със свекърва ми и с дъщеря си... повече от година и не е от нямане на пари за отделно жилище... и най-беззлобно собственият й брат казва, че според него няма мъж, който да се бухне в една къща с три жени... едно било да ухажваш самостоятелна жена с дете, друго било несамостоятелна с дете, но и с майка си в добавка...

та успех, изнасяй се, не се напрягай и с чужди чувства в момента, а щом можеш - свят широк, мъже много...

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.