Екна, мила, човек има нужда отвреме-навреме от такива "сълзливи" моменти, за да се държи в баланс. Напрежението се натрупва невидимо и трябва да бъде разтоварено. Сълзите, както знаеш, извеждат не само вредните химически вещества от организма, но и оказват антистресово действие. Така че, както се казва: "да плачем за здраве". Човек не може да бъде винаги мобилизиран, поне не и като остане сам със себе си. А и от всяка такава "дупка" се излиза с нови сили и желание да продължиш напред. Не брой дните в бъдещето, защото съдбата обикновено си прави странни шеги и ни доказва, че има свои планове за нас. Прекрасно е, че имаш около себе си толкова много хора, които се интересуват как си и на които липсваш. Ако ти пречат, когато си заета, просто се разбери с тях. Един симпатичен SMS или имейл, препратен до всички, ще свърши добра работа (няма аз да те уча, я!) Ако хората много те уморяват, предвиди нужното време за себе си. Около мен повечето близки и приятели са изключително социални и не могат (по-точно не искат) дори час да прекарат сами. На мен са ми необходими не часове, а дни, които да посветя на своите занимания, "размисли и страсти". Умът ми работи най-добре в самота и това не ми тежи, защото съм такъв тип човек. Така че истината е в баланса и за всеки от нас той е различен; по тази причина е добре да синхронизираме социалния си живот с вътрешните си потребности. За този баланс в умерени дози съдействат и "черните дупки". Опитай се да ги възприемаш в тази посока и вярвам, че ще се измъкваш от тях все по-бързо и успешно. Убедена съм, че не ти казвам нищо ново - ти си ми умница и сама си стигнала до тези изводи, но понякога на човек му е добре да го чуе и от друг.
Обичам те, прекрасна, прегръщам те и искам да видя усмивката ти в най-скоро време!
"Совите не са това, което са..."
|