|
Тема |
Re: За децата и дома им [re: Ekna] |
|
Автор |
anetoh (минаващ) |
|
Публикувано | 13.02.16 23:31 |
|
|
Еkna, това е разтърсващо... Ти си герой! Ще бъдеш обсебена дълго време от тази емоция.
Преди години (май беше 1990г) посетих "служебно" печално известния тогава от един документален филм "дом №8 в кв. Горна баня (дом за деца с ментални увреждания)- поводът беше 1- ви юни, занесохме на децата разни подаръци и лакомства (повечето деца си имаха родители и те ги посещаваха редовно, но просто децата имаха специфични нужди и там се полагаха специфични грижи за тях- повечето бяха с тежки церебрални малформации)
Беше потресаващо преживяване- още го изживявам, когато се сетя, но вече не със същия интензитет (вече не искам да се чувствам гузна , че мангалите раждат като за световно и си зарязват децата на държавата да ги гледа...)
Та там имаше едно русо, бяло, синеоко (с огромно очи) ангелче на 3 години и току- що беше въдворено на това място- изглеждаше съвсем нормално (но ако прекараше 1 година там вече нямаше да бъде). Огромни бисерни сълзи се ронеха по бузките и... влюбих се в нея и я исках, много я исках...
Поставих въпросът за обсъждане на семеен съвет ( децата ми бяха- дъщерята на 11, синът на 9) и за мое голямо разочарование срещнах лют отпор...
С мъжа ми щях да се справя всякак (той обикновено ме подкрепя във всичко), но децата ми реагираха много категорично и егоистично (най- вероятно се уплашиха, че мъничето ще отнеме част от обичта ми към тях). Май трябваше да си действам тоталитарно тогава,ама нали съм много демократична...
Още го сънувам и мисля това прекрасно синеоко съвършенство и много се надявам да е имало невероятен късмет.
|
| |
|
|
|