|
Разтърсващо е, да! Аз смятам, обаче, тази емоция да я успокоя чрез продължителния опит.
Ани, ние нямаме деца. Лекувах стерилитет преди диагнозата и тя за това ме и споходи. Така че за мен е още по... как да го нарека не знам.
Това, което разказваш - честно казано преценявам до къде са ми силите, имайки в предвид и диагонзата, лечението, работата ми и всичко. Не бих могла да понеса работа с деца с ментални или каквито и да е увреждания. Не ме е срам да призная, до там нямам сили.
С нормални деца пак е много силна емоция. Да, повечето са с тъмен цвят на кожата. По принцип и аз имам резерви към ромите. Но те са деца. И са изоставени. И ... вече споделих. Много неща ме впечатлиха! С доброволците имат повече шанс. Да научат нещо повече, да израстнат малко по-добри. Да почувстват привързаност и обич, макар да не е като онази, майчината. Да не говорим, че това и на мен дава нещо. Може би много, още не знам. Но най-малкото удовлетворението и радостта в очите им...
И знаеш ли, ако не бях отишла там днес, днес щеше да е един празен ден. Пуст. Зяпайки във Фейса. Харчейки пари за безсмислени неща, които вероятно ще изхвърля преди да съм употребила до край.
Между другото моят мъж напоследък много ме изненадва. Първо яде пиле с броколи и каза, че е вкуснно. После яде салата цвекло, моркови, орехи и босилек и пак каза, че е вкусно. После, една сутрин открих лап-топа на една медитация в Ютуб. Оказа се, че я е слушал. И т.н. А вчера, като му казах, че ще ходя в дома, като имаш в предвид, че аз знам отдавна и не бях му го казала, защото си мислех, че ще каже "ти си луда", той каза "Искам и аз да дойда като се прибера."! Всичко, което изброих е крайно нетипично за него.
И така. Човек се развива. Променя се. Променя и света около себе си. Ето, аз самата знаеш ли колко много се променях с всеки нов курс на лечение. От позитивното мислене, преминах на "човек трябва да си позволява понякога да бъде и слаб". А сега от маркер през 2 седмици преминах на маркер през 2-3 месеца. и още много, много примери. Някак по-мъдро, спокойно и уравновесено се опитвам да приемам нещата, свързани с болестта и лекуването. А по подобен начин се развих и в други области на живота си. Например, ако в работата ми не са ме оценявали, това е било, защото аз така съм го чувствала. Е, всеки иска да го чува по-често "ти се справи, браво, страхотна си", но сега дори и да не го чувам аз знам! Знам, че съм добра, че респектирам с различността си. Цяла година може да не се потвърди, но идва време и започват да ми говоят други неща, реалните, материална оценка на работата ми - тя просто постъпва и нито дума не е нужна.
Отплеснах се. Но това, което исках да кажа, че трябва да сме активни и да търсим нещата, които ни вдъхновяват и ни карат да се движим, да творим и да оздравяваме! Да! Убедена съм в това! Да оздравяваме чрез тези неща!
На 42 съм, но отдавна не ме вълнуват кръчми и софри. Мъж ми е на 45, но едва сега е в началото за смисъла на празнотата и пълнотата на живота.
Във ФБ наскоро гледах потресаващ клип. Мамитка го шерна. Давам линк и приключвам поста
Ако има нужда от превод свиркайте, та горе-долу да ви кажа за какво става дума.
|
Re: За децата и дома им [re: anetoh]
Re: За децата и дома им