Толкова по-видими ще са резултатите и по-голямо удовлетворението, Тиа!
Аз съм малко тъжна днес. Без видима причина. Даже напротив! Почти всичките ми по-близки приятелки ме потърсиха днес на куп. Не знам защо съм тъжна. Може би заради поредната вливка, която толкова бързо дойде. Може би заради това, че мъж ми толкова искаше да отиде на този клубен концерт и за втори път ще го пропусне за да ме кара на вливането и да ме върне. А товае защото точно в този момент е в Бг и да не ангажираме татко, който пък вече не е толкова добър шофьор и е по- изморен и възрастен шофьор... Няма какво друго да е! Отговорността и вината, която ни захапва понякога, към нашите най-близки хора. Хората, които най-много ни се ще да щадим, но от които сме най-зависими, ззащото са тези, на които най-много им пука.
И така аз тази вечер си позволявам насаме да поплача. Да съжалявам на воля за грижите, които им създавам. Да се пострахувам за нашето общо или пък не, бъдеще и за това, че с всяко ново прогресиране и всеки нов ден, намалява и времето ни заедно.
Днес татко и мъж ми ви звъняха няколко пъти, а аз им се сърдих, че не съобразяват, че, ако те не са ангажирани в момента, то аз съм на работа....
Че не съм се обадила на време на приятелките си и те всички ми звъняха почти едновременно, защото им липсвам, а това, че ми звънят ме напрегна, зящото АЗ СЪМ НА РАБОТА...
И сестра ми днес звъня за да ми каже, че датата, за която платихме билети да Театъра на сетивата се отменя по искане на НДК. А нова дата, удобна и за двете е трудно да се планира. При мен заради химията. Обаче мен всичко ме напряга...
Като се прибрах трябваше да проведа претупаните от деня лични разговори, докато Лори търсеше частица внимание за себе си..
Това си беше за мрънкалника, но вече го написах и то през телефона и не ми се играе да го копирам.
|