Дезодорантите против изпотяване като причинител на рак на гърдата – официално становище на Американското онкологично дружество

Тази статия няма за цел да внуши абсолютната и изрична безопасност на хигиенните козметични препарати в продуктовата гама на дезодорантите, а единствено да запознае широката аудитория със заключението на Американското онкологично дружество, подкрепяно от много от водещите експерти в областта, поради нарастващия страх у хората, че употребата на дезодоранти, и в частност на тези против изпотяване (antiperspirant), може да доведе да развитие на рак на гърдата. Хипотеза, която нито се потвърждава, нито може да бъде отхвърлена напълно от проучванията, направени до момента. Тъй като обаче това е един от най-разпространените козметични продукти, използвани в ежедневието, всяка информация, свързана с рисковете от употребата му, трябва да бъде достояние на потребителите.

Онези, които заклеймяват антиперспирантите и дезодорантите, чието съдържание включва алуминиеви и парабенови съединения, като канцерогенни препарати, изтъкват следните доводи в подкрепа на това твърдение:
Субстанциите в състава на дезодорантите против изпотяване, които биха могли да причинят рак, се абсорбират от организма през нарушената повърхност на кожата на подмишниците след избръсване. Тези субстанции се депозират в лимфните възли в зоната на подмишниците, а в резултат на действието на тези дезодоранти не могат да бъдат изхвърлени чрез естественото потене, което бива потиснато от активните съставки на въпросните продукти. Това води до увеличена концентрация на токсини, което от своя страна кара клетките да мутират.

Повечето видове рак на гърдата са локализирани в горния външен квадрант, тъй като тази зона се намира най-близо до лимфните възли, засегнати от употребата на антиперспиранти (гърдата, ако бъде възприета като окръжност, в чийто център се намира зърното, мислено се разделя на четири части по вертикала и хоризонтала. Секторите, които се образуват по този начин, се наричат квадранти. Горният външен квадрант е този, който се намира най-близо до подмишницата – между 12 и 3 часа, ако си представим, че гърдата е циферблат, поставен пред нас).

При мъжете рискът от развитие на рак на гърдата е много по-малък, тъй като те не бръснат подмишниците си и космите, които растат там, пречат на химикалите, съдържащи се в дезодорантите, да бъдат абсорбирани в тялото.
Твърденията, на които се основават тези хипотези, не отговарят на истината, категорични са експертите, на чието мнение се позовава докладът на Американското онкологично дружество. В същия се изтъква, че до момента няма нито едно епидемиологично изследване в медицинската литература, което да служи като недвусмислено доказателство за зависимостта между употребата на дезодоранти против изпотяване и нарастването на риска от развитието на рак на гърдата, а научните изследвания, които биха могли да бъдат разтълкувани като потвърждение на хипотезата за подобна връзка, са твърде малко и при тях са отчетени съществени пропуски, което ги прави не достатъчно обективни.

От друга страна през 2002 година е проведено задълбочено епидемиологично изследване сред 1600 жени - 813 диагностицирани с рак на гърдата и 793 – здрави. Резултатите от него не доказват каквато и да било връзка между употребата на дезодорант срещу изпотяване, дезодорант за подмишници изобщо, или пък между бръсненето на окосмяването в областта на подмишниците и развитието на болестта. През 2003 година е публикувано друго проучване, в което участват единствено жени, диагностицирани с рак на гърдата. В заключението, изведено на базата на отговорите на участничките чрез попълване на анкетни карти, се изтъква фактът, че жените, които са се разболели от рак на гърдата на по-ранна възраст, са започнали да се бръснат и да използват дезодоранти против изпотяване на по-ранна възраст спрямо жените, които са заболели на по-късна възраст. Според експертите това заключение не може да бъде възприемано еднозначно, тъй като в проучването не участва контролна група – жени, които не са болни от рак – и по тази причина данните от него не могат да бъдат използвани като потвърждение или опровержение на нито една теза, касаеща последствията от тези хигиенни практики.

Генерално погледнато, за по-младите жени е по-вероятно да са започнали да се обезкосмяват и да използват дезодоранти против изпотяване на по-ранна възраст, независимо дали на по-късен етап са се разболели от рак или не. Логично е процентът на жените, прегърнали тези навици на по-ранна възраст, сред онези, които са родени през 50-те или 60-те години на миналия век, да е по-висок спрямо процента при жените, родени през 30-те и 40-те години на миналия век. Също така много жени започват да се обезкосмяват и да използват антиперспиранти по-рядко с напредването на възрастта. Тези фактори също трябва да се вземат под внимание, когато се разглеждат резултатите от въпросното проучване от 2003 година, и дори да бъдат считани за много по-обективни от всякакви други хипотези, търсещи връзка между въпросните практики и заболеваемостта от рак на гърдата. Не на последно място, жените, попълнили анкетните карти, са посочили какъв продукт използват към момента на провеждането на проучването, когато вече са били диагностицирани с рак, а не на онези, които са използвали преди да разберат, че са болни.
От всички химически съединения, влизащи в състава на антиперспирантите, парабените и производните на алуминия са считани за най-опасни за здравето, ето защо в публикацията, представяща становището на Американското онкологично дружество по темата, са засегнати и двата въпроса – вредни ли са парабените и ако да - доколко, и доколко опасен е алуминият, съдържащ се в дезодорантите.

Парабените са химикали, използвани най-често в хранително-вкусовата и в козметичната промишленост за консервиране на пакетираните продукти. Те могат да бъдат открити в много продукти на декоративната козметика като червила, спирали, основи за грим, фондьотен и други, както и в много продукти, предназначени за грижата за кожата като лосиони, кремове за бръснене и слънцезащитни масла. Парабените могат се абсорбират през кожата. Постъпването на парабени в организма буди безпокойство у учените, тъй като изследванията показват, че те имат свойства, подобни на тези на естрогена, макар и доста слаби. Естрогенът е женски хормон, който кара клетките на гърдите (както здравите, така и канцерогенните) да нарастват и да се делят. Някои състояния, които водят до повишени нива на естрогена в организма (като липсата на деца, късната менопауза, затлъстяването и други), се свързват с повишения риск от развитие на рак на гърдата.

През 2004 година се провежда неголямо лабораторно изследване на тумори на млечните жлези, при което са открити следи от парабени в някои от взетите проби. Има няколко причини това откритие да не може да се възприема като доказателство за канцерогенните свойства на парабените, изтъквани от експертите:

Учените, осъществили изследването, са търсили наличие на парабени единствено в проби от злокачествени образувания на гърдата. Това по никакъв начин не показва дали, и ако да, до каква степен постъпването на тези съединения в организма има отношение към развитието на ракови клетки в този орган – то свидетелства единствено, че в поразената тъкан има наличие на парабени. Как трябва да се интерпретира тази информация на този етап остава неясно.

Въпреки че парабените имат доказани естрогеноподобни свойства, естрогените, произвеждани от организма, са стотици и дори хиляди пъти по-силни. Ето защо е съвсем логично да се приеме, че естествените естрогени, както и тези, приемани чрез хормонозаместителна терапия, биха могли да играят много по-съществена роля за развитието на рак.
Както вече стана дума по-горе, парабените се използват масово като консервант за продукти, които човек консумира или използва върху тялото си ежедневно. Споменатото прочуване от 2004 година по никакъв начин не спомага за разкриването на източника на парабените, открити в туморите – това би могъл да е както дезодорантът, използван системно от пациентите, така и всеки друг продукт, съдържащ парабени. Според редица проучвания повечето хора са изложени на въздействието на някакъв вид парабени – следи от такива съединения са намерени в урината на близо 99% от американските граждани. И въпреки това до момента няма нито едно представително проучване, което да доказва пряката връзка между парабените и определен здравословен проблем, в това число рака на гърдата.
Това далеч не са единствените съединения, попадащи в човешкия организъм, който имитират естествено произведения от фоликулните клетки в яйчниците естроген. По данни на Американската агенция по лекарствата и храните в продуктите на повечето водещи производители на дезодоранти и антиперспиранти, разпространени на пазара в момента, не се съдържат парабени.

Съединенията на алуминия са една от активните съставки в антиперспирантите. Те блокират потните жлези, така че потта да не може да достигне до повърхността на кожата. Учените допускат, че тези алуминиеви съединения биха могли да се абсорбират от кожата и да предизвикват изменения в естрогеновите рецептори на клетките в тъканта на гърдите. Тъй като естрогенът стимулира растежа както на здравите, така и на раковите клетки, някои учени са на мнение, че именно съставките в антиперспирантите, базирани на алуминия, увеличават риска от развитието на рак на гърдата при системната употреба на този тип продукти.
Същевременно остава неясно какви количества алуминий се абсорбират през кожата. Според изследване, направено с цел установяването количеството на абсорбирания през кожата алуминиев хлорохидрат при третиране на подмишниците с антиперспирант, то е не по-повече от 0.012%. Или иначе казано става дума за количество, което е с пъти по-малко от онова, приемано от хората ежедневно с храната. Друго проучване относно наличието на алуминий в тъканта на гърдата при установен рак на този орган доказва, че концентрацията на този метал в засегнатата тъкан не е по-висока от тази в околната здрава тъкан. На този етап не може да се говори за доказана тясна зависимост между употребата на антиперспиранти, съдържащи алуминий, и увеличаването на риска от развитие на рак на гърдата, подчертава се в доклада на Американското онкологично дружество.

Авторите на същия са се постарали да отговарят максимално разбираемо и на още няколко от най-често задаваните въпроси в тази връзка – пречат ли антиперспирантите на изхвърлянето на канцерогенните токсини от организма чрез лимфните възли, намиращи се в зоната на подмишниците, вярно ли е, че мъжете боледуват много по-рядко от рак на гърдата, защото не се бръснат, и каква е причината мамолозите да изискват от жените да не използват антиперспирант или друг вид дезодорант непосредствено преди да им бъде направена мамография.
Ето какво е становището на специалистите по тези въпроси:
Лимфните възли спомагат за изчистването на различни бактерии, вируси и други подобни заплахи за здравето на човешкия организъм, но лимфните възли не изхвърлят токсини чрез потене. Всъщност лимфните възли дори не са свързани с потните жлези – последните са локализирани в кожата, а не в лимфните възли. Повечето канцерогенни субстанции, които попадат в тялото, биват изхвърляни от кръвта чрез бъбреците и черния дроб. Онези, за чието пречистване отговарят бъбреците, се изхвърлят с урината, а онези, които преминават през черния дроб, чрез жлъчката, която се смесва с и изхвърля чрез фекалиите.

Мъжете са много по-малко предразположени към развитието на рак на гърдата основно поради анатомичните особености, отличаващи двата пола – при мъжете тъканта на гърдите е 100 пъти по-малка в сравнение с тази при жените, поради което и вероятността от заболяване при последните е около 100 пъти по-голяма. Хормоните също играят съществена роля. Мъжете, които страдат от различни метаболитни или генетични отклонения, водещи до повишени нива на естроген в кръвта им, се намират в по-голям риск от развитие на рак на гърдата.

Относно съвета на специалистите към пациентките, които се готвят за мамографско изследване, да не използват какъвто и да било вид дезодорант в деня на извършването му – той действително има връзка със съдържанието на алуминий в тези продукти. Един от ранните белези на рак на млечната жлеза, за които се следи при мамография, е наличието на микрокалцификати в тъканта. Алуминият понякога може да бъде изобразен на мамографията като фини петънца, които трудно могат да бъдат различени от микрокалцификатите. Препоръката на лекарите относно дезодорантите цели да се избегнат излишни притеснения и недоразумения при разчитането на резултатите от изследването.

В доклада на Американското онкологично дружество са цитирани данни от проучвания и експертни мнения, на които се основават официалните становища на Организацията по контрол на болестите (Centers for Disease Control), Националния онкологичен институт (National Cancer Institute), Американската агенция по лекарствата и храните (US Food and Drug Administration) и други.


Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите