Мила Меги, ти си невероятна! Възхищавам ти се! И ти се радвам, защото това е истинският живот, а ти си го открила сама. Той не търпи хармония. В него нещата се преливат - и винаги радостта следва болката. И колкото по-силна е тя, толкова щастието е по-осезаемо. Та нали и човешкият живот се ражда в болката, а после, след първата глътка въздух, идва най-красивото нещо на света! И ти ще усетиш щастието, сигурна съм! Онова голямо щастие, което заслужаваш! И знаеш ли, това, че си прегърнала природата, е може би най-правилния ход в момента. Днес тя се ражда за нов живот, който ще прелива в теб. Използвай всеги миг от времето си да бъдеш сред нея. Така тялото ти ще се зареди с енергията, която ти е толкова необходима в момента. Вече ти писах, че едно от нещата, които помогнаха на моя съпруг, беше иминно това, че живеем в парк, също в подножието но Стара планина. Аз съм убедена, че това е много важно, особено след химиотерапията, за възстановяването на организма. Сутрин росата, после слънцето, после красивите вечери - всичко дава живот и сила тук. И надежда! Моля се за теб, Меги, ти си много силен човек и трябва да успееш! Пожелавам ти го от цялото си сърце и душа!!!!