Прекрасни сте! Никога не съм се и съмнявала, а и това може би бе очакваният от мен отговор. Гневът се лекува с обич! Колко красиво, колко истинско и колко вълшебно.
Точно днес, преди две години, стоях и гледах през прозореца на Пета градска, чакайки за един от най-трудните моменти в живота ми - операцията от рак. Спомням си, че беше студено, че майка ми бе силно притиснена и че аз бях спокойна. А в една друга държава, в която живея сега, едно мъжко сърце туптеше за мен и ме чакаше с нетърпение да кажа "добре съм, мина добре"! Още помня как вървях до операционната, сама, знаейки че този път трябва да извървя сама, защото той е моя път! Никога няма да забравя усмивката на моят прекрасен хирург, който дойде и ме хвана леко за ръката за кураж. После заспах, а като се събудих разбрах и че борбата няма да е лека. Но пък затова победата ще е сладка! По-сладка от най-сладкото вино, но никога по-сладка от онази първа целувка, която моя съпруг ми дари след месец и половина, когато стъпих на белгийска земя. Уморена от дълъг възстановителен период и инфекции, съсипана от безсънието, но с надежда, със сърце пълно с обич и вяра, че аз мога, че аз ще успея! И как не, аз имах на своя страна прекрасен мъж и невероятна майка, която просто застана до мен и каза "ти ще оздравееш, не знам какво ще преживееш, може през ада да минеш, но ще успееш"! А прекрасният мъж до мен не се отказа, въпреки тежката диагноза и няколко месеца по-късно се оженихме, а аз танцувах така сякаш никога не бях преживяла датата 10 февруари!
Е, две години по-късно борбата не е приключила, но аз определено водя в резултата! Преди време гледах един клип на жена, преборила рака, която на финала каза нещо, което от една година важи за мен в пълна сила "Ти ме направи, това, което съм, заради това ти благодаря, рак!"

Защото Си ме направил глава, а не опашка!