Здравейте, мили приятели! Не съм писала, защото не знаех какво да напиша освен, че ви обичам и че ви благодаря от цялото си сърце. В дните откакто ми казаха резултатите от скенера се лутах и не знаех какво да чувствам и какво да мисля. На професорът и неговия екип казахме, че не желаем да говорим за това колко време имам или нямам. Това не е нещо, което те могат да знаят или да решат. Първоначалното му предложение бе друга химиотерапия, но аз май не искам да рискувам. Схемата, в която твърдо вярвах не помогна, какво остава за тази. Оставам на вълната на алтернативните методи. Извеждането на химиотерапията въобще не е забавно нещо, но пък си струва, след като рязко ще подобри жизнените ми показатели. Като цяло се чувствам уморена. Минавам през лечебни кризи, съмнения и какво ли още не. Ограничила съм достъпа на хора, които ми говорят така сякаш утре ще ме погребат, независимо че част от тях са родителите на моя съпруг. Затова основно сме аз, мама и Фредко. И моята лекарка. Жена, която твърдо вярва, че може да постигнем излекуване и че на първо време може да спрем развитието на болестта. Жена, която се бори за мен така, сякаш е моя сестра. Затова се спрях на нея. Затова продължавам с нея. Защото тя се радвам на малките ми крачки толкова колкото мама. А за мен това е важно. Важно е да знам, че тя ще направи всичко възможно за да ми помогне. Знам какво ще кажат тук и скептиците, но на тях ще пожелая просто хубав и усмихнат ден, защото познавам хора, които са излекувани от нея, всичките отписани от конвенционалната медицина. Не на всички е помогнала. Но пък конвенционалната помага ли на всички? Стискайте силно палци и се молете заедно с мен, това което сме намислили да се случи, защото когато се случи аз ще съм здрава! В момента се опитвам да си изградя система, която да включва и хранителни добавки. Преди време една приятелка ми бе казала за една австрийска фирма, където приготвят нещата на момента, не са ГМО, не са скъпи /според моите разбирания/ и съдържат всичко, което знам че е антираково със сигурност, като: рейши, агарикус, майтаке, екстракт от папая /доказал ефективността в борбата с рак на маточната шийка/, екстракт от нар, куркума и черен пипер, екстракт от домати - ликопен, екстракт от джинджифил , екстракт от спирулина, екстракт от водорасли и т.н. Всичко това в една капсула. Още днес ще говоря с тях за да си поръчам и да ги помоля да махнат витамин Б6 и 12, които слагат допълнително с фолиева киселина. Дано да може!
Освен това почти изпих 12 прахчета от с. Гигинци, за да чистят черния дроб. Милият ми приятел Ангел /Бог да го прости/, много вярваше в тяхната сила и много ме молеше да ги пия, реших да го послушам! Ограничих силно храната т.е. ям основно броколи и карфиол /вече ми се гади от тях, но продължавам.../ на пара и ... ягоди! Една филия пълнозърнест хляб на ден Мама ми прави три пъти на ден огромна чаша фреш от моркови и цвекло /цвеклото е само веднъж на ден/, както и фреш от краставица. Надявам се дробчето ми да се чувства добре по този начин. Е, както каза моята алтернативна лекарка "опитали са се да те убият, ама ти пък оживя". Изводът, поуката от трагичният ми опит с химиотерапията е много прост: никога не се предоверявайте на лекарите. Следете си туморните маркери и ако те нарастват никога не им позволявайте да пренебрегнат този факт. Защото както всички вие знаете, аз бях силно разтревожена как след първата вливка туморния маркер скочи три пъти. Говорих с трима лекари, които ме успокоиха че е разлика между системата в БГ и Белгия и че може пък и да има малка прогресия и просто заспах. Интуицията ми не заспа, аз приспах съзнанието си! Ще трябва да намеря сили и за това да си простя
Екна, събрах разпилените късчета вяра, добавих към тях куража, който никога не ми е липсвал да поема по път, който понякога е плашещ. Стаси, Лаленце и всички останали, които ме подкрепяте, не знам какъв боец съм, защото всеки един от нас е боец по своему. След дъжда изгрява слънце. Обожавам тази мисъл, винаги много съм я обичала и вярвала в нея. Благодаря за напомнянето Понякога човек не подозира за силите, които има в себе си. Понякога, на ръба на отчаянието или пък дълбоко нагазил в него, не вижда как ще успее да изплува. И отговорът винаги е бил един: с Вяра. Онази вяра, за която не сме спрели да си говорим от самото начало. Тя не гасне никога. Тя просто се скрива по ъглите и чака сълзите да спрат, за да каже "Хей, момиче, да не ме забрави? Аз съм тук... Стоя си тихо и чакам бурята в твоята душа да мине, за да те преведа на другия бряг." Ех, късчета мои! Колко пъти ви събирах, чистих от черни мисли, подреждах и преподреждах... Колко битки минахме заедно и кой знае още колко предстоят! Късчета мои, пак ще ви изчистя! Ще ви ушия нови дрехи, старите ще хвърлим за боклук, ще измета лошите мисли, за да има място за нови, добри... Късчета мои, разпиляни навсякъде в моята душа, време е да забравим за страха и отново да се изправим с горда снага!
Благодаря на всички ви още веднъж, от цялото си сърце за подкрепата, за обичта и за мъдрите мисли, които ме накараха да се събудя от дълбокия сън на отчаянието, в който бях изпаднала!
Факличке, не знам какъв е моя път, но мила Факличке, толкова много бъркаш... Аз познавам хора отписани преди 17 или 20 или 6 години и всички те са здрави, мила моя! Всички те са се излекували по нетрадиционен начин. Всички те са били с разсейки в бял дроб или кости или и двете. Но за едно си права - Бог само знае колко и докога. Само Той решава! За това моето сърце отдавна е приело, че Бог разполага, но също така е приело и че Бог е добър и ме обича и както Той не веднъж ми показа - няма да ме изостави! Затова, мила Факличке, събери онези късчета от вяра, за които толкова много говорим и намери сили да повярваш, защото аз знам че е възможно да се излекуваш. Просто всеки има свой собствен път.
Прегръщам ви и ви целувам!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от megolina75 на 11.04.12 10:15.</EM></FONT></P>Редактирано от megolina75 на 11.04.12 10:16.
|