Случвало ли ви се е да се събудите с усещането за невероятно щастие, въпреки проблемите в главата и живота ви? Способни ли сме да забравим за момент изпитанията или мъката, която ни е сполетяла? Как сме в състояние да продължаваме да се смеем, когато ни боли? Това са едни от най-невероятните моменти, с които Бог ни е дарил, според мен. Моменти на слабост съчетани с моменти на силно щастие, на мир, който само Той може да даде, моменти пълни с любов...
От стаята ми в момента /аз съм в Габрово/ се открива невероятна гледка. Такава, която мога да стоя и да гледам с години. Хем съм се сгушила в полите на планината, хем пред мен е връх Ботев покрит със сняг и...Шипка, за която винаги съм твърдяла, че трябва да се изкачи поне веднъж в живота, ако се чувстваш българин. Слънцето нежно докосва върховете на билата и се спуска надолу. А навън е...тишина... Тишина, преплетена с нежното чуруликане на птичките. Вдишвам дълбоко въздуха, който ми се струва по-чист и лек от всякога и се потапям. Потапям се дълго в тази красота. Поглеждам през прозореца и разтварям ръце, за да прегърна това, което наричам нов живот - пролетта. Лекият ветрец нежно погали косите ми. Замириса на живот. На живот пълен с хармония и обич.
Загледах се в дърветата - онези, с огромните корони, които танцуват в ритъма на вятъра. Какъв красив танц е това. Почти всички са вече зелени с нови премени и гордо се пъчат напред. Все едно се надпреварват кое по-напред да привлече твоето внимание. А малко в страни от тях стои самотно едно дърво. Листенцата му още не са се появили напълно, изглежда тъжно сякаш и вяло. Леко прегърбено от бремето, което носи на гърба си. Изведнъж го усетих толкова близо до мен, до моето сърце, толкова близо, че исках да изкрещя "Недей плачи. Твоято пролет също ще дойде. И тогава ти ще бъдеш най-красивото измежду красивите навън." Не знам през какви бури още ще мине то, но ще смени премяната си, ще се изправи и ще танцува отново с вятъра. И тогава ще бъде още по-силно и по-красиво, но тогава и ще знае нещо, което другите дървета не знаят - силата на вътрешната светлина. Онази, която ме кара всеки ден да се събуждам и да виждам света в най-красивите цветове. Онази, която ме кара да вярвам, че днешния ден е по-добър от вчера. Онази, която ме кара да плача, защото Бог ме обича и страда с мен. Онази, която прави пролетта в моята душа. Онази, която ще ми даде сили да изкача отново Шипка и с чисто сърце и очи да погледна на това, което тече винаги във вените ми - буйната българска кръв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите