|
Мила, скъпа, прекрасна Меги съжалявам за новините, прегръщам те и сърцето ми е с теб..... Нормално е да си объркана, разтревожена, притеснена, напълно човешко е....Но знам, че ти можеш да станеш и да продължиш напред!!! Ти обичаш живота, имаш толкова хубави неща още да усетиш и да изживееш с любимите хора, не допускай страха и отчаянието да те превземат. Както ти сама казваш, светлина има дори и в най-тъмния тунел!
Съвети не обичам да давам, но ще споделя мисли на базата на прочетено в международни форуми за РМЖ. Оттам знам за изключително много случаи на жени, които им откриват заболяването вече в 4-стадий и най-често с М. в черния дроб. Много от тези жени успяват да се изчистят от М. с ХТ , ако една химия не действа те опитват втора, трета. Това, че една не е успяла не означава, че другите няма да успеят, просто са различни лекарсвата. Важно е през цялото време на терапиите обаче да се подържа с всякакви алтернативи организма в добро състояние, за да не се срине от химиите. Знам за много жени, които са се излекували напълно след проведени ХТ от мет. в черния дроб. Пишат във форуните вече 8-10год , знам също така за жени, които успяват да се подържат в ремисия вече 3-4 година, като периодично контролират болестта с терапии, ваксини.... В Америка е страшно популярна резекцията на черен дроб в случай на М. Предполагам знаеш, че черният дроб е единствения орган, който успява да се възстанови напълно, дори и след операция, в които е отстранен повече от половина на дроба. Поговори с твоя лекар и за такива варианти.
В никакъв случай не отричам алтернативната медицина, даже напротив. Но раковите клетки, за съжаление, са много умни и успяват да се избягат и излъжат имунната система. Затова смятам, че човек срещу тях трябва да действа радикално и по-възможност с всички възможни средства - и не на последно място с вяра и надежда!
Мила Меги знам, че ти ще намериш правилния път напред и ще се справиш. Бъди силна! Прегръщам те!
П.С.Има една прекрасна притча, която аз много харесвам:
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бог. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най-тежките моменти, когато му е било изключително трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
- Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
- Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Редактирано от nelly_83 на 29.03.12 23:54.
|
Re: Изненадите, които дебнат [re: megolina75]
Re: Изненадите, които дебнат