Предай нататък! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Помните ли филма " Предай нататък"? Неусетно потънала в размисли за това колко крехък е живота във всяка секунда, се сетих за него. Сладкият Тревър, който за да направи света по-добро място за живеене, създаде проекта" Предай нататък" и за да спаси приятел в нужда плати с живота си! Спомних си и за децата в река Лим, които загинаха помагайки на по-малките... Толкова дълбок е този пример и толкова разтърсваща е идеята за " предай нататък", че ме остава бездиханна... Все още са пред очите ми хилядите събрани пред къщата на Тревър след неговата смърт, че не може да не си зададеш въпроса " мога ли и аз? Мога ли да променя света? " Голямата промяна започва от малките неща, но преди всичко от дълбоко вътре в нас. Можеш ли наистина да промениш света? Отговорът не е толкова прост, но определено е "да"! Отговорът започва с отговор на въпроса значими ли сме до такава степен, че да можем да променим съдбата на толкова много хора? Или по-скоро да наклоним везните в една или друга посока? Моят отговор е -да! Ако аз те обичам днес като своя сестра ти няма да се чувстваш сама, ако аз ти подам ръка днес ти ще направиш утре същото за някой друг, ако аз плача за твоята загуба или страдание днес, утре ти ще избършеш сълзите на някой непознат... А той от своя страна на някой друг! Вярно е , че по пътя ще има и такива, които не биха го направили, те ще бъдат малките препятствия в голямата мечта! И като всяка мечта тя си има своето начало, а краят на мечтата е само когато тя оживее:) Когато душата получи своето тяло и започне да расте и дава плодове:) Отново в основата на всичко са вярата и любовта! Вяра и обич без граници, защото Тревър казва, че трябва да направим нещо значимо за другия без да искаме отплата! Значимото за дугият не винаги е най-лесното, понякога то е по-трудно и от значимото за нас и тогава ще го направиш ли? Отговорът на този въпрос може да промени живота ти! Готов ли си и искаш ли? Аз искам и нека Бог да ми помага:) Защото до днес помощта ми е малка, вярно от сърце, но малки стъпчици , които аз приемам за начало на същинското, което предстои:)
А теб, приятелко скъпа, която четеш тези редове, знай, че не си сама, че аз съм с теб и ще бъда с теб, дори когато облаци надвиснат над твоята глава, имаш приятелско рамо, на което да се опреш, приятелска усмивка, която да ти напомня, че Слънцето е точно зад сивия ъгъл, приятелска прегръдка пълна с обич и топлина само за теб, защото те обичам:)

Защото Си ме направил глава, а не опашка!