Пет урока от природата

1. Първият от уроците на успеха, можем да научим от кълвача. Да, кълвача! Нарича се „урок по реалистично фокусиране”.
Кълвачът за много неща е по-умен от нас. Да, той си удря главата в дървото, но го прави много успешно. Той е реалистичен и не се опитва да разбие дървото на половинки с един удар, както повечето от нас искат, и е фокусиран – не чука от всичките страни на дървото. Целенасочено бие в една и съща точка, като бавно стига до червейчето си. Ние не търсим червейче, а направо змия, при това я търсим не в плътното дърво, а под рехавата покривка листа, паднали на земята.
2. Вторият урок на успеха може да се научи от рибите. Нарича се „урокът на потока”.
Рибата винаги плува срещу течението и въпреки общото мнение, това е правилно. Тя прави това, не за да си усложни живота, а за да мине по-голямо количество вода покрай нея. А с нея и по-голямото количество храна и кислород. Така животът й става няколко пъти по-богат. Ние, за разлика от рибите, винаги е опитваме да сме по течението на стадото и в резултат вместо 40 години жизнен опит сме преживяли едногодишен жизнен опит 40 пъти. Не искаме да излизаме от комфортната зона и след това се учудваме, защо възможностите ни в живота са толкова малко. Искаме да спечелим от лотарията на живота, без дори да си купим билет за нея.
3. Третият урок за постигането на успех можем да вземем от малките лъвчета. Нарича се „нацапай си муцуната с кръв”
Те умеят да се учат. Учат се от по-старите и по-опитните лъвове. И то не по учебници или чрез разговори, а на практика. Те знаят с точност – за да се научиш да ловуваш, трябва да си изцапаш муцуната с кръв. А ние се страхуваме да си изкаляме дори ръцете. Сядаме зад чиновете и гледаме застаналият пред дъската капризен заек, как ни учи да ловуваме. Дори по-лошо – затваряме се вкъщи и се самообучаваме, и когато трябва да ловуваме, не сме подготвени за това – страхуваме се от миризмата на кръвта.
4. Четвъртият урок на успеха можем да научим от кучетата. Той е социален и се нарича „помахай първи с опашка”.
През 21 век вече не е важно, какво правиш ти, а с какво мотивираш другите. И прекрасен пример е кучето. То не си мисли „първо ме приеми в дома си, нахрани ме и ме изкъпи, а след това ще ти помахам с опашка”. Кучето първо дава чувствата си и едва след това получава в замяна нужното му. При това то не ви кара да му давате нищо, а прави така, че вие самите да поискате да го направите.
5. Петият урок на успеха би трябвало да ни предаде змията. Урокът се нарича „не трябва да униваш”.
Змията не си мисли „Горката аз – нямам ръце, крака, зрението ми е лошо. Не съм се родила където трябва – никой не ме обича, родителите ми не са се грижили за мен след излюпването ми”. Змията се справя и с това, което има, като ние дори се страхуваме от това „животно-инвалид”. И ако нещо не й хареса, тя просто си сменя кожата и продължава напред без съжаления.
Предложение и превод: Анита

http://s30020534512

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!