За теб, мила Юлия! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Мила Юлия, боли ме като чета за трагедията, която те е сполетяла. Представа нямаш колко добре разбирам какво преживяваш. Аз не съм губила дете, но леля ми загуби единствения си син, който бе повече от брат за мен. Не мога да отговоря на въпросите ти, само Господ може да направи това, но мога да споделя моето усещане. Аз силно вярвам в прераждането и в този ред на мисли, когато някой дух си свърши работата тук отива там, където е отредено за почивка и безметежно щастие. Да, ние скърбим, защото не знаем какво е там, не сме сигурни, защото такава е човешката природа- неверна. Защото вярата не е хлябът, който можеш да пипнеш и не е дъгата, която можеш да видиш. Вярата е вътре в нас. Губим я понякога, после отново я намираме. Сигурно се питаш защо точно твоето дете? Сигурно моято майка си задава всеки ден този въпрос за моята болест и борба. Аз не знам дали твоят отговор е моя. Но знам, че изпитанията се изпращат на тези, които могат да ги понесат и тези, които са избрали в този живот да научат нещо, да преминат на следващо духовно ниво. Друг е въпросът, че има хора, които съзнателно искат другите да умират. И не говоря за прости пожелания, а всички много добре знаем за фармацевтичната индустрия и богаташите, които печелят от нея, забранявайки безопасни методи за лечение, наречени алтернативни. И за това ще пишем и говорим, но друг път. Утре се надявам да мога да публикувам една статия /още я превеждам/, на високопоставен чиновник в САЩ. Отново ми се изправи косата