ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,



и настоящи и бъдещи, опитайте да не повтаряте грешките на собствените си родители, а за да не ги повтаряте, трябва да знаете къде са грешили. Вие сте на предния фронт – през вас минава разделителната линия между старата и новата епоха – ако предадете на децата си това, което сте получили от родителите си, означава, че сте спирачка на промяната. Ако намерите сили да промените това, което ви е внушено като деца, ще дадете тласък на еволюцията. Не забравяйте, че първите седем години от живота на човека са най-важните – когато решите да си имате дете, поемате голяма отговорност пред бъдещето.

Малките деца усвояват трудно управлението на материалното си тяло. Подпомагането на този процес е най-ефективно с двигателни игри, които ангажират най-пълно вниманието. Колкото е по-ангажирано вниманието, толкова по-точно се дозира енергията, която се изпраща по нервите, толкова по точно реагират мускулите. От механичното повторение няма голяма полза. Не искайте от децата си да стоят мирни, ако не разрушават нещо, само за да не ви надуват главата. Напротив, насърчавайте лудориите им, колкото по-малко ги ограничавате като малки, толкова по-малко подтиснати ще се чувстват като големи. Но не на всяка цена. Необходима е мярка във всяка една човешка постъпка.

Страха и вината са единствените врагове на човечеството. Не си позволявайте да манипулирате децата чрез тях, само и само да ги накарате да направят това, което на вас ви се иска. Затова е много важно да давате правото на свободен избор – свободния човек е отговорен човек, защото не вземате решение вместо него и той носи отговорността за свободата си. Ако някой със старо възпитание лишава децата ви от свободен избор – защитете ги, не давайте да им бъде внушено, че насилието е нещо нормално, дори затова да трябва да се опълчите срещу най-близките си хора. Носите отговорност пред бъдещето.

Няма сгрешили и загубили има само заблудени. Затова се пазете от създаването на чувството за вина. Всеки има право на грешки – дори и вие. Просто опитайте да помогнете, ако има нужда, и ако поискат това от вас.

Не е нужно да ги правите амбициозни – всичко е в изобилие – те не трябва да се състезават с другите деца – амбициите отклоняват от задачите на душата като създават противоречия между отделните индивиди, които пречат на единението. Амбицията е била двигател на еволюцията във вече отминало време. Сега двигател е създаването на хармония между индивидите.

Най-лошото, което можете да направите е да ги сравнявате с другите хора и да ги карате да приличат на тях. Това все пак е насилие и не може да даде положителни резултати, колкото и да са добри намеренията ви. Особено грозна гледка са децата на фанатизирани и „духовно извисени хора”, на които ежедневно се набиват в главите правила, как трябва да постъпват, как да се хранят, колко са грешни, колко малко се стараят и т.н. Такива винаги забравят за мярката и вредата от крайностите – прекаления светец и Богу не е драг.

Много е важно да се пазите от внушението, че нещо, което е необходимо зависи от някой друг - поражда чувството за безсилие. Напротив, необходимо е внишението, че детето може да се справи с всичко и ако нещо не му се удава, това е само защото не е намерило подходящия начин и подходящото време.

Не поддържайте дилемата прав/неправ – живота винаги е по-сложен или както се казва, истината винаги е НЯКЪДЕ по средата. Всяко едно действие не може да бъде само добро или само лошо – то винаги съдържа известна част и от едното и от другото. Прекрасно би било, ако избавите децата си от дуалистичното мислене (модела или/или), варианта (и/и) е много по-адаптивен и много по-лесно постига мярката във всяко едно нещо.

Ако децата ви не разбират смисъла на това, което искате от тях, те няма да искат да го правят или ще го правят с нежелание. Затова свързвайте всичко с живота, с практическото приложение – обсъждайте проблемите на хората, търсете възможни решения. Пазете се от съществуващите в съзнанието ви теми-табу, да не ги прехвърлите на децата си. Обсъждайте проблемните си отношения – търсете взаимното разбиране.

Потърсете възможност да върнете и развиете въображението в децата си. Насърчавайте ги към творчество. Дайте им възможност и ги насърчавайте да разберат Кои са Те в действителност. Помнете, че децата не са бял лист хартия, който тепърва трябва да бъде изписан. Те носят в себе си много ценности, просто не трябва да пречите на тяхната изява.

Не наливайте в главите на децата готови мъдрости – провокирайте ги, те сами да достигнат до тях, просто като им насочвате вниманието върху едни или други проблеми в живота. Предлагайте им да разсъждават за справедливостта, търпимостта равенството и честността – техните идеи могат да се различават много от вашите, а това са нови възможности за бъдещето.

Медитацията ще върне децата към вътрешната им мъдрост и постигането на нови истини. Твори се посредством мислите, думите и делата. Насочвайте ги да си припомнят това, което носят в себе си. Задачата да обучава децата на медитация би следвало да е на училището, но като обществена институция то е много зависимо от общественото мнение. Затова ваша задача е да подготвите това обществено мнение като представите постигнати практични резултати от вашите собствени занимания по медитация с децата ви. Насърчавайте самовглъбяването на децата – по-малките все още не са загубили връзката си с душата си. Не им внушавайте, че си въобразяват, ако те възприемат нещо, което вие не можете да видите или не разбирате.

Всичко което е нужно в човешките отношения е да няма вътрешна пустота във хората – когато хора са сами на себе си достатъчни, те има какво да раздават и това прави отношенията хармонични. А това е възможно, когато човек не е изолиран със завесата на илюзиите от душата си. Тогава живота му е истински пълноценен. Ако си нещастен, не може да очакваш, че някой друг ще те направи щастлив.

Напълно съм съгласен, че съвети се дават лесно, а в живота всичко е много по-сложно. Но съм напълно убеден, че не съществуват нерешими проблеми. Все още не сте намерили правилния подход, но ако не е днес, то утре обезателно ще го намерите. Търсете, щом проблема е застанал пред вас, той е по силите ви да го решите. Просто има работещи и неработещи методи – всичко зависи от целта. Никога не се отказвайте.

На добър час в приключението наречено «живот»!

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!