3.2. Животът е цирк
Вие вече се запознахте с един вид жизнена позиция, която не позволява на вашия "акумулатор за преживявания" да се препълни. Но тя се използва само в онези случаи, в които сте си поставили някаква цел и сте се съсредоточили в постигането й. Във всички останали ситуации ние предлагаме да използвате друга жизнена позиция, която се нарича: Животът е цирк.
Името на тази позиция ни напомня за известната фраза "животът е театър". Може и така да се каже, но ние целенасочено сме усилили критичния аспект. Да бъдат артисти в театъра за много хора може да се стори доста привлекателна идея. Но какво да кажем за клоуна в цирка? И нали животът ни далеч не е театър. Той е един непрекъснат цирк, а ние сме главните клоуни в него. Ние обаче не го разбираме и се обиждаме ту на едно, ту на друго.
Животът е представление на арената
За да заемем подобна позиция трябва вътрешно да разберем, че всичко онова, което се случва в живота, не е нищо повече от клоун ад а на арената на цирка. Хората са клоуни и всеки се криви по своему. При това колкото повече емоции и хазартност човек проявява във всекидневния си живот, негодувайки, поучавайки околните, обиждайки се, встъпвайки в конфликти, в толкова по-професионален клоун се превръща. Макар и на арената да няма само клоуни, там има и илюзионисти - при тях всичко изчезва неизвестно къде и възниква неизвестно откъде. Има и силови изпълнители, които действат безогледно и получават всичко в живота си чрез сила, докато не срещнат някой по-ербап от тях. Това са жонгльори, укротители, борци, спортсмени и т.н.
Позицията на участника
Изобщо, целият пълноценен емоционален живот протича на арената. А вие стоите в зрителната зала и наблюдавате случващото се. Можете да се смеете или пък да съчувствате на участващите, но вие сте отдалечени от действието, всичко това не е ваше.
Такава позиция ви позволява да не се "прилепвате" за никакви земни ценности - вие сте всичко на всичко един наблюдател. Да се намирате в зрителната зала - това си е ваш съзнателен избор. Ако решите, че е нужно да се включите можете смело да се спуснете на арената и да вземете активно участие в текущите дела, домогвайки се до целта си. В подобни случаи се настройвате на "Животът е игра". Когато постигнете целта си, незабавно се връщайте в зрителната зала. И не позволявайте на никого принудително да ви замъква на арената и да ви включва в представленията. Помнете, че на главата си имате калпак със звънчета и ярък надпис на ролята, която изпълнявате в цирка на живота. А пък ролите са най-различни: "Жертва на негодяй", "Уча всички как да живеят", "Суперконтрольор", "Велик мъченик", "Искам секс", "Самотен умник в страната на глупаците" и т.н. Колкото по-смешно название измислите за собствената си роля в цирка на живота, толкова по-бързо ще се разделите с нея.
А ако ви харесва този цирк - забавлявайте се на воля! Но не забравяйте, че всичко това е само представление, а вашето основно място е на трибуната.
В предишния раздел отбелязахме, че признак за участие в играта се явява наличието на някаква цел, към която вие се стремите. А виж - ако си нямате цел и ви е все едно къде ходите, дали преживявате, нервничите, радвате се или скърбите, вие се намирате именно на цирковата арена. Редом с вас може би има играчи, които се стремят към собствените си цели. Но вие нямате такива и затова не сте играч. Вие сте клоун на арената, колкото и обидно да ви звучи това твърдение. И затова ви предлагаме да се преместите на зрителските трибуни.
Фактът, че се намирате на трибуната, не означава, че вие трябва само да съзерцавате и нищо да не правите. Съвсем не. Вие спазвате всичките установени правила на поведение -ходите на работа, правите планове и ги изпълнявате, приготвяте документи, провеждате преговори, карате се с доставчиците или с партньорите си, обяснявате се в любов и т.н. Но всичко това го правите от дистанция, без да се включвате емоционално в случващите се събития, все едно наблюдавайки ситуацията през очите на случаен минувач. Такава една позиция няма да ви позволи да се "прилепвате" към каквито и да било събития, нито да си пълните "акумулатора за преживявания".
Ще приведем и пример за подобно поведение. Да речем -вие сте ръководител на малък отдел и ви е нужно да закупите определена стока до някакъв срок (например - линолеум за ремонт на пода). Но неочаквано се изяснява, че по силата на независещи от вас обстоятелства това задание не може да бъде изпълнено навреме. Например парите за плащане ще дойдат едва след месец или пък линолеумът с нужната ви плътност ще бъде доставен в магазина не по-рано от три седмици. Тъкмо в подобна ситуация може да се определи къде пребивавате в момента - на арената или на трибуната. Ако преживявате, карате се или се жалвате на всички, които желаят да ви слушат, за своите проблеми, то вие сте на арената. Та нали нито преживяванията, нито плачът ще изменят реално ситуацията. При всеки случай трябва да се чака и вие можете да възприемете това или като обективно дадена ви реалност и спокойно да изчакате развитието на нещата, наблюдавайки обкръжаващия ви Живот, или пък да преживявате същото това събитие, влизайки в конфликти или даже пиейки успокоителни таблетки, т.е. активно участвайки в представлението на арената.
Какви са разликите от „глухата" защита
Искаме да подчертаем, че позицията "Животът е цирк" силно се отличава от позицията на "глуха" защита при нападките на друг човек. Последната представлява един вид поведение, препоръчвано от психолозите в сложни жизнени ситуации.
По принцип да излезе в "глуха" защита, т.е. да престане да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбления, човек може и без всякакви психолози. Така се случва в семействата, в които единият от съпрузите е прекалено властен и постоянно поучава другия какво да прави и как да живее. Ако тези поучения се изказват във високоемоционална или оскърбителна форма, ответната реакция може да бъде много различна. Типичната - да се дава отговор в същия дух, не винаги завършва мирно.
А понякога вторият съпруг просто се запива или излиза в "глуха" емоционална и ментална защита, т.е. - престава да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбления. Този вид поведение е много сходно с предложената от нас позиция "животът е цирк", но си има и своите особености.
Много важно е да се разбере какво се случва реално в главата на човека под защитната обвивка. Ако той действително е съумял напълно да се закрие и да не реагира външно на никакви претенции и нападки, а вътрешно се разсмива сам с думите "Като си ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?", всичко е чудесно. Няма обиди на живота, "акумулаторът за преживявания" не се пълни.
Но по-често ситуацията е различна. В някои случаи на периодично нападащия човек му се отдава да намери нови слаби места и да пробие защитата на жертвата. В резултат - изблик на емоции, викове, претенции и т.н. Както разбирате, "акумулаторът за преживявания" няма да се задържи на предишното си ниво след подобна случка.
Другият вариант - човек се е затворил и не реагира на никакви словесни нападки. Външно той може даже да изглежда като напълно безчувствено дърво. Докато в същото време отвътре у него кипи буря от емоции, умът му напрегнато строи множество модели за това как би отговорил на всички тези претенции - ако би пожелал, разбира се. Този вариант, за съжаление говори за явно наличие на такова погрешно убеждение, като обида към Живота. Затова, без да се взира във външните проблеми, този собствен "наблюдател" в процеса на „възпитание" ще добавя и вътрешни проблеми. Подобен род защита е най-вероятно да доведе до проблеми с кръвното налягане, сър-дечно-съдови заболявания, че и до по-лоши последствия. Човек се оказва в пълен капан - отвънка само скандали, а отвътре куп заболявания. Като че ли пряк път за предсрочно прекратяване на Земната екскурзия.
Какво да се прави, има ли изход от подобно положение? Както ни се представя, на човека, който вече умее да излиза в "глуха" защита, може много добре да му прилегне позицията "Животът е цирк". Неговото място е в зрителната зала. Но е нужно обезателно да се разбере, че даже когато не външно, а дори само в себе си давате воля на емоциите си, вие все още сте на арената на цирка, където се кривите заедно с останалите клоуни. Затова се постарайте да оставате през цялото време в зрителната зала, наблюдавайки отдалеко какво се случва на сцената, където вашият властен партньор играе ролята на тотален контрольор и самодържец.
Разбира се, той всячески ще се опитва да ви завлече на арената, за да вземете и вие участие в представлението. На него му е така самотно без вас. Той ще търси все по-нови и нови способи, за да не ви остави сами в зрителната зала.
Вашата задача е да не му позволите да ви завлече на арената. Вие дори можете да си представите, че този човек постоянно държи в ръцете си ласо. Достатъчно е мъничко да се зазяпате и той веднага ще ви го метне и ще ви отмъкне при себе си на арената. Вие можете да хвърляте къчове като необяздена кобила, но от ласото няма да се отървете. Ако вече са ви уловили, то непременно ще ви завлекат на сцената и ще ви заставят да се кълчите с всички.
Затова вашата задача при среща или разговор с този човек (дори по телефона) е да не забравяте за ласото и да не му позволявате да ви го метне. Това не е чак толкова сложно. Например представете си, че вашият опонент през цялото време носи на шията си навитото ласо. И в момента, в който ви види (или поне чуе), той на мига го хваща в ръка и почва да го размахва, стараейки се да го хвърли на шията ви. Вашата задача е да не давате да ви впримчат. Ако мислено свържете тази картинка с вашия опонент, то при него нищо няма да се получи -вие ще си оставате спокойни и вътрешно насмешливи при всяка ситуация.
Ефектът от подобен метод може да бъде зашеметяващ -вие през цялото време си оставате зрител и вашият "акумулатор" няма да се пълни.
Сфера на употреба
Нужно е веднага да отбележим, че предложената жизнена позиция далеч не подхожда за всички. Тя е добра най-вече за домакините, научните работници или служещите в голяма фирма, които са доволни от своето положение и не се стремят към промени.
На предприемача, занимаващ се с реализирането на своя проект, повече подхожда предишната позиция на играча - естествено тогава, когато той се занимава с бизнеса си. През цялото останало време, когато си почива вкъщи или се среща с приятели, играе с децата си или работи в градината си, и на него му се препоръчва да играе на "Животът е цирк".
Същото може да се каже и за човека, когото не устройват длъжността или заплатата. В процеса на постигането на целите си той е играч, а през останалото време се намира на трибуната.
Подобни ситуации, в които пред хората стоят сложни задачи, ги има много. За реализирането на идеите си човек е длъжен да влага много сили и емоции. И трябва да е на арената. А позицията на наблюдателя предполага, че вие винаги сте спокойни и само съчувствате на онези, които се борят с живота на сцената.
РЕЗЮМЕ
1. Втората жизнена позиция се нарича "Животът е цирк". За да заемете подобна позиция, е нужно вътрешно да приемете, че всичко, случващо се в живота ви, е една клоунада на арената на цирка. Хората с ищах участват в представлението, а вие си седите в зрителната зала и ги наблюдавате.
2. Тази позиция се отличава от интуитивно предприеманата позиция на "глухата" защита по това, че човек дори вътрешно не преживява и не реагира на външните въздействия.
3. Тази позиция подхожда повече на онези хора, които ги устройва съществуващата ситуация и които не се стремят да изменят нещо в живота си.
3.3. Животът е един голям механизъм
Това е още една жизнена позиция, която се нарича „Животът е един голям механизъм", а вие - малко винтче в него.
Място за употреба на тази жизнена позиция В работата си такава позиция обикновено заемат хората, които са на длъжност в голяма и силна организация, обезпечаваща им всичко необходимо за живота и гарантираща тяхното бъдеще. Показателен пример за такава организация са японските фирми с пожизнено наемане на служещите. Или манастирът за монасите. Или държавните организации от типа на МВР и други органи на изпълнителната власт, в които хората обикновено се стараят да останат на работа за цял живот.
В личния живот такава позиция означава, че вие се ръководите от принципа "Каквото и да прави Господ, все е за добро" и пасивно възприемате всичко случващо се с вас. Не ви ругаят - добре, ругаят ли ви - има за какво. Плащат ви парите -хубаво, не плащат - значи така трябва. Обичат ви - благодаря ти, Господи. Не ви обичат - значи няма за какво. Вие покорно възприемате всякакво развитие на събитията, без да предявявате претенции или да изказвате негативни съждения в различните ситуации.
Животът е красив, а вие сте блажени и нямате изисквания към никого. Вашият ум не строи никакви модели на света, а приема действителността такава, каквото е.
Изисквания към участника
Веднага е нужно да се отбележи, че хората с подобно отношение към живота в естествен вид се срещат много рядко. Почти само в църквата или в манастира (което е на практика едно и също).
Нашата възпитателна система ни готви да се борим с живота, неотклонно постигайки поставените си цели. Откъде тогава взимаме идеалите, които се стремим да постигаме - най-често от телевизията с нейното фетишизиране на насилието, секса и материалните блага. Милиони хора с наслаждение гледат сериали за сладкия, но пълен с грижи живот на милионерите. Подсъзнателно върви програмиране на жизнения път на хората - те трябва непрекъснато да се влюбват в някого, да му изневеряват, да купуват къщи или красиви коли, да ходят на балове, да летят на самолети или да седят в красиви офиси и т.н.
Но животът не се състои само от балове и секс, даже при най-богатите. Те също си имат свои задачи в този свят и ако не ги изпълняват, то "възпитателните" процедури няма да им се разминат. От "наблюдателя" не можеш да се спасиш.
С това искаме да обясним по какъв начин филмите за сладкия живот натрапват на нашия ум база за постройка на жизнен модел. А ако съвсем не живеете така, възникват вътрешни претенции, недоволство, т.е. идеализиране на начина на живот. Какви са последствията, вече сте разбрали. Затова е добре да се знае, че по телевизора гледаме приказки, измислени от холивудски чичковци, за които те съвсем реално заработват милиончета. А ние живеем в света на бляновете, създадени от техните фантазии. Това не е лошо, но не трябва и да се обиждаме на реалния живот. Трябва да го приемаме такъв, какъвто е.
Крайният вариант на подобна позиция е да се възприемате като малко винтче в огромния механизъм, наречен "Живот". Да приемате и добрите, и лошите събития с еднакви чувства. Ако при вас това се получи, отрицателни събития просто няма да има как да възникват - няма за какво да ви "възпитават".
Изисквания към "винтчето"
Позицията на "малко винтче" може да заемете, ако се каните да работите или вече сте назначени в голямо и дълголетие учреждение.
От работещия в такова учреждение се изисква пълна лоялност, преданост и изпълнение на установените правила на поведение. То дава чувство за защитеност и увереност в бъдещето, затова даже и при средна заплата работата устройва много хора, които не са склонни към рискове. Те вътрешно се усещат като едно винтче в голям механизъм, от което се изисква само да изпълнява предначертаните му функции и да не нарушава рутинната работа на големия механизъм.
Големите учреждения са много консервативни и не търпят резки нововъведения и инициативи, особено от страна на своите служители. Наличието на много прекалено инициативни служители може просто да блокира цялата работа. Затова по-големите компании често отхвърлят прекомерно самостоятелните работници, които се опитват да прескочат през степените на длъжностния растеж или да мислят повече за себе си, отколкото за фирмата. На компаниите от подобен род е нужна пълна преданост и ако това го има, човекът ще получи пари и повишение в службата, чак до максимално възможната изпълнителна длъжност. Таванът на такава жизнена позиция се явява постът на председател Управление (изпълнителен директор на компания).
Ако отидете да работите в такава компания, ще ви е нужно да изпробвате жизнената позиция "винтче в голям механизъм". Ако не се чувствате дискомфортно в нея и сте уверени, че никога няма да започнете да се обиждате поради факта, че не ви дооценяват или не ви плащат достатъчно, тя наистина ще ви подхожда.
Ако обаче имате по-високо мнение за себе си и длъжността на председател на директорския съвет или президент на фирмата не ви блазнят особено, такава позиция не ви подхожда, разгледайте по-добре една от двете предишни - те също ви позволяват да не идеализирате прекалено земните ценности, но вие ще съумеете пък да реализирате вътрешните си домогвания за лидерство или желанието си да станете милионер за не повече от три години.
Предложената позиция може да заемете при положение, че не сте много уверени в своите сили и разчитате на това, че животът и така ще ви даде онова, което ви е нужно. Такова отношение към живота може да се приложи в която и да било сфера - в любовта, в семейния живот, в работата, в увлеченията и т.н. Но това е позиция на наемник, а не на господар. Тя не подхожда за предприемачите, които се стремят да реализират проекта си, и то колкото се може по-бързо.
Нея би могъл да я възприеме чиновникът (с идеи), който работи в голям държавен орган на управление. Той може да има свои идеи, но е длъжен да ги реализира по установения в институцията начин, без да скача през главата на началството и без да се обижда, когато не разберат или не приемат предложенията му. Но ако достатъчно дълго и настойчиво пласира идеите си, рано или късно ситуацията ще се измени и те ще бъдат реализирани. Важното е само човек да не се обижда на живота си до този момент и "акумулаторът за преживявания" да не се препълва. Ако придавате на идеята си прекалено голямо значение, вашият собствен "наблюдател" ще трябва да възпрепятства реализирането й в хода на "възпитателния" процес.
Сходство и отличие от другите позиции
Външно позицията на "Малко винтче" е сходна с тази на "Животът е цирк". Но има и принципни отличия. "Малкото винтче" няма възможност периодично да се впуска на арената и да взема участие в постигането на своите цели. То просто не може да има цели, които активно да се стреми да реализира! На него светът му дава всичко и не му се налага да желае силно каквото и да било. А пък ако имате неудовлетворени желания, и освен всичко още се и борите за тях, то какво "винтче" сте тогава? Вие сте играч и повече ви подхожда първата позиция.
Такива са разликите между "цирка" и "винтчето". Зрителят в цирка може да скочи на сцената и да стане играч. А после да се върне в зрителната зала. "Винтчето" не може. То е част от голям механизъм и ако започне да се върти дори малко по-бързо или по-бавно от необходимия ритъм, ще дойде монтьорът и ще го изхвърли. Винтчето няма право на самостоятелност, то трябва да се "върти" в синхрон с останалите части на големия механизъм. Никаква самодейност не се допуска! Ако това ви устройва, вървете напред, без страхове и съмнения. На арената на цирка винаги ще успеете.
А сега ни е време за поредното
РЕЗЮМЕ
1. Третата жизнена позиция е да се приеме, че животът е голям механизъм, а вие се явявате едно малко винтче в него.
2. Подобна позиция могат да заемат хората, които нямат претенции към живота и го приемат напълно във всичките му проявления.
3. В позицията на "малкото винтче" можете да си поставяте цели и да се стремите да ги постигнете. Но това можете да го правите само в рамките на приетите във вашия жизнен модел правила - без резки и самостоятелни действия.
3.4. Животът е онова, което искаме
Названието на този раздел изглежда като че ли най-привлекателно. Действително, колко е хубаво да живееш живота, който сам си пожелал. Че тук няма нужда даже от желания -за какво са те в случая? Избирай веднага, какъвто си живот искаш. Артист, художник, милионер, Дон Жуан или каквото там се сетиш!
Изборът вече е направен
Може ли наистина така? Може ли човек да си избере живот по вкус?
Отговорът на този въпрос не е никак сложен. Щом като вече живеете, това е именно животът, който вашата душа си е избрала предварително. А пък ако сте недоволен от живота си, изборът й явно не е бил голям. Защо, не е чак толкоз трудно да се разбере.
Ако си спомним нашата десететажна конструкция на Финия свят, става ясно, че най-богат избор имат душите по горните му етажи. В нашия свят те може да си избират всичко, каквото пожелаят.
За душите от по-ниските етажи изборът не е така разнообразен. Колкото повече грехове е отнесъл със себе си човек, напускайки този свят, толкова по-малък е бил изборът му при поредното прераждане. Той е бил обременен кармично, както се изразяват професионалните "кармолози". На него ще му е нужно да реши множество различни задачи по усъвършенстването на душата си и да разплете няколко кармични възела. Както разбирате, какви ти тук удоволствия, да може човек поне да се разплати за старите си грехове. А пък ако трупнеш някоя и друга нова идеализация, ще видиш и звезди по пладне. Приисква ти се да избягаш някъде далече!
Трябва да отбележим, че някои така и правят. Камъкът на шията, главата в примката и всичките проблеми са решени. Но за беда, това си е чиста илюзия. Тленните останки на бързака няма още да са изстинали, когато душата му вече ще се е отправила директно към най-ниския етаж на Финия свят за превъзпитаване. Но за това вече ви разказахме. Ще последва и поредното земно заточение, но този път в доста по-лоша обстановчица.
Така че да се пречистват греховете е нужно именно тук, на Земята. А виж, ако сте изкупили всичките си грехове, решили сте си задачите, развързали сте възлите тогава вече може да се опитате да поживеете и такъв живот, какъвто си поискате.
Животът може да бъде такъв, какъвто им се иска, само за онези хора, чийто "акумулатор за преживявания" е практически празен. Но и за тях има ограничения.
Доколкото те вече живеят в нашия свят, всичките си преобразувания ще могат да започнат единствено от онези стартови позиции, на които се намират.
Стартови позиции
Какво е това "стартова позиция" разбирате, навярно. Това са местожителството, семейството, работата, задълженията пред хората и т.н. Всичко това е даденост и даже при най-добрата поддръжка от страна на живота, няма да ви се позволи да измените рязко положението. Ако имате многодетно семейство в Кострома (или където и да било другаде в Русия), ще ви е трудно да станете член на семейство Рокфелер. По принцип, разбира се, това е възможно. Развеждате се, отивате в Америка, срещате дъщерята на някой от семейството и се жените -това обаче не е пътят на професионалния оформител на събития, необременен от "възпитателни" процеси.
Такъв сценарий е възможен само в някоя сапунерка. В живота всичко е къде-къде по-просто. Ако човек наистина не е обременен от идеализации, това означава, че него малко го вълнуват земните ценности. Затова женитбата за девойка от семейството на Рокфелер и сладкият живот оттам нататък ще то примамват точно толкова, колкото банков грабеж или участие в секс-шоу.
Ето защо, дори да има по идея възможността да сътвори живота си така, както искат повечето хора, човекът с по-празен "акумулатор" би избрал нещо съвсем различно. Най-вероятно, това ще бъде свързано със служене на хората или на Живота. При това в обстановка на материални и други ограничения.
Значи ли това, че последната, толкова привлекателна позиция е съвсем недостъпна за хората, които нямат празен "акумулатор за преживявания?"
Пътят на недотам светите хора
Както ни се представя, не е. Разбира се, от стартовите ограничения не може никой да се избави. Но виж - да ускориш процеса на постигане на нужните ти цели и да не натрупваш при това нови грехове, е възможно.
За подобни методи ще ви разкажем отчасти в следващата глава. Етапите на прехода към нов живот са ни напълно ясни. Нужно е да разберете какво желаете в действителност. Да набележите етапите в процеса на постигане на целите, да се движите по тях, използвайки помощта на Живота, и да предприемате напълно реални, земни действия. Каквато и да е била целта ви, тя е постижима. На Живота му е съвсем безразлично колко пари имате - двеста долара или двеста милиона долара. От общото количество пари, които се намират в обращение на нашата планета, това са съвършено нищожни суми, които не се различават съществено една от друга. Колкото можете да понесете без ущърб за душата си, толкова и ще ви дадат - при положение, че отговаряте на всички вече споменати условия и правилно помолите Живота за онова, което ви е нужно. Как да го направите изрядно, ще ви кажем в следващата глава.
Осен изложените от нас принципи и упражнения има и други средства, чрез които можете да измените кардинално живота си. Например да програмирате самите себе си за постигане на целта и да вървите към нея без страхове и съмнения.
Изобщо, възможно е да има много варианти за промяна на живота.
По-горе ние разгледахме само три варианта на жизнени позиции, които ни позволяват да не се "прилепваме" за нищо в този свят и да не натрупваме нови преживявания. Обаче би могло да има и значително повече подобни позиции. И всеки човек да е свободен да си избере свой собствен модернизиран вариант на жизнена платформа, който да е съобразен с неговите индивидуални интереси и потребности. Важното е тази позиция да ви позволява да не идеализирате земните ценности и да си останете позитивно мислещ човек.
По този начин можете да направите живота си такъв, какъвто пожелаете. Стига само да знаете какво ви е нужно в действителност и да получите помощ от Живота.
Колкото и да е тъжно, време е за
РЕЗЮМЕ
1. Да направи живота си такъв, какъвто иска е по-леко за човек с празен "акумулатор". Но на него пък обикновено малко му се иска..
2. Останалите хора могат да направят живота си такъв, какъвто го желаят, изпълнявайки основното изискване и взаимодействайки си грамотно с Живота при постигането на целите си.
3. Всеки човек може да си изработи своя собствена жизнена позиция, която да не му позволява да натоварва "акумулатора" си и да отговаря на неговите интереси и потребности.
4. Формиране на събития с помощта на силата на мисълта
Този раздел от книгата е посветен на един напълно земен въпрос - как по-бързо и с минимални усилия да постигнем целите си? Нашият ежедневен опит доказва, че това съвсем не е просто. Още повече, че при едни хора всичко върви гладко и проблемите се решават като че от само себе си. А при вас това съвсем не е така. Може би ви е необходимо съответното образование?
Животът показва, че даже и в бизнеса специалното образоване не е гаранция за успех. Преобладаващото мнозинство от преуспяващи руски предприемачи нямат специално бизнес образование. Затова пък имат несметни богатства. Аналогична е ситуацията в чужбина. И в западните страни част от новобогаташите най-напред заработват милионите и чак след това получават престижно образование (по-скоро купуват си престижна диплома).
Затова изглежда, че постигането на успех зависи от нещо, което е по-важно от образованието. Разбира се, това може да са и такива черти на характера, като решителност, увереност в своите сили, напористост. Но вие навярно сте срещали много хора с подобни качества, които са имали възможност да ги използват единствено в семейните спорове и не са постигнали успехи в никоя друга сфера на живота. Затова характерът също не е решаващ фактор за постигането на поставените цели. Тогава какво? Защо например в целия свят успех постигат само 8 -10% от новите предприемачески начинания, а останалите проекти ги чака неуспех?
Да се обърнем за отговор към народната мъдрост. Например до революцията в Русия говореха, че за да постигне успех търговецът трябва да има късмет, "лека ръка". Ако имаш късмет, всяка работа ще ти спори и ще се обръща в печалба. Ако пък нямаш, колкото и да се напъваш, полза никаква.
Изминали са почти сто години оттогава, но обективно нищо не се е променило. Вие можете да знаете всичко за маркетинг и мениджмънт, но - независимо от големите ви усилия, бизнесът все се проваля. И обратно - има предприемачи, които само мърдайки лявото си ухо са в състояние да си донесат печалба. Те просто имат късмет. А вие не, но ви се иска.
И така - във всички дейности, било то бизнес, търсене на идеалния партньор за семеен живот, прекарване на летен отпуск, смяна на квартира или покупка на кола.
Ние вече разказахме в предишните глави за ситуации, в които късметът се старае да ни заобиколи. В тази глава ще разгледаме друг аспект на същия проблем - какво трябва да се направи, за да получим помощта на Живота при постигането на своите цели.
4.1. Условия за постигане на поставените цели
В предишните раздели ние подробно ви разказахме за това, как човек може да попадне под "възпитателните" процеси на Живота заради своето недоволство от заобикалящата го действителност, и как той може да избегне подобно "възпитание". Това е добре, но нали нашата книга се казва: "Какво да сторим, когато не всичко е така, както ни се иска". Това заглавие предполага, че трябва да получите отговор на много близък въпрос от типа: как да направим така, че всичко да е както ни се иска. Или, иначе казано, какво да сторим, за да отстраним проблемите и да постигнем целите си?
Както ни се представя, ние вече отговорихме на въпроса как да се борим с текущите проблеми. Ако не сте разбрали, прочетете от първа до трета глава.
Втората част на въпроса - какво е нужно да се направи, за да постигаме всичките си цели и да сбъдваме желанията си? Подобна методика се нарича Методика на формиране на събитията (МФС) от живота с помощта на собствената мисъл. Тя ни учи как може осъзнато да използваме помощта на Живота, за да постигнем целите си. Това не е много сложно, нужно е просто да се изпълняват онези изисквания, които той поставя пред човека.
По този начин може да констатираме, че за да отстраним проблемите от своя живот и да постигнем целите си, трябва да отговаряме на три условия.
1. Да се отстранят противоречията с обкръжаващия свят.
2. Да се избере и приеме правилна жизнена позиция.
3. Да се организира правилно взаимодействие с Живота при постигане на дадената цел.
Както разбирате, първото и второто условие са достатъчно добре разгледани в предишните три глави на настоящата книга. Правилата за изпълнение на третото условие ще бъдат изложени в следващите параграфи.
Затова, ако след прочитането на предишните глави, са ви останали още някакви цели или желания, вие смело можете да пристъпите към тяхната реализация. Не забравяйте само за трите условия.
Всичко това, разбира се, е чудесно, но остават още някои въпроси. Например в какви сфери на дейност е необходимо да се изпълняват всичките гореизложени условия? Нужно ли е да се съблюдават и трите условия за постигането на вашите бизнес цели? Може би е достатъчно, ако просто правилно помолим Висшите сили за пари? А колко условия трябва да изпълняваме при търсенето на семейно щастие или увлекателна работа, с висока заплата при това?
Както ни се представя, необходимо е при всяка ситуация да се изпълняват всичките условия заедно. Неизпълнението даже само на едно от условията може да доведе до началото на активен "възпитателен" процес по отношение на вас. А когато усилено ви "възпитават" по две-три направления, какви ти тук нови цели? Да можеше някак си поне да се избавим от проблема!
Затова гореизложените условия се явяват задължителни при постигането на абсолютно всякакви цели, па било то велосипедна експедиция на Северния полюс или купуване на възможно най-евтини пантофки. Правилото важи за всяка една ситуация. Мени се мащабът на целите, сметката за разходите, сроковете за изпълнение - но не и отношението на участващите лица към Живота.
Според наши наблюдения механизмът за духовно "възпитание" действа много сурово, без никаква снизходителност към слабостите ви (или пък към святостта ви). Заработил си си -на, и без излишни сантименти. Тези механизми имат приоритет над нашите желания, т.е. ако идеализирате парите и едновременно с това изпитвате огромното желание да ги имате, ще победи "възпитателният" процес и затова вие все ще губите и последните си пари. И така ще е във всяко едно отношение. Преди всичко - благополучието на нашата душа, и чак след това - изпълнение на земните ни желания.
Защо се случва така, вие навярно сами разбирате. От гледна точка на "наблюдателя" нашият текущ живот е само една кратка екскурзия на земята. Него ("наблюдателя") го интересува единствено крайната цел - благоденствието на нашата душа, и ако за по-бързото й постигане е най-добре преждевременно да се прекъсне екскурзията ви, "наблюдателят" ще го направи без ни най-малки съмнения.
Представяте ли си колко ще се огорчите, ако в името на неизвестни вам и много далечни цели живота ви го съкратят принудително. "Наблюдателят" ще е убеден, че е постъпил правилно, прекъсвайки "погрешния" ви от негова гледна точка жизнен път. Вие очевидно ще сте на съвсем друго мнение.
Ето защо ви препоръчваме да се придържате към гореизложените условия за преживяване на земята във всякаква ситуация, даже ако си имате всичко, и нищо не ви е нужно. Но това едва ли е така.
Приведените три условия може да се считат за необходими и достатъчни, за да направят живота ви такъв, какъвто ви се иска.
И така, време е да преминем към принципите и прийомите на правилното взаимодействие с Живота. Именно на това ще посветим следващия параграф от книгата.
А сега - поредното
РЕЗЮМЕ
1. За да постигнете каквито и да било поставени цели с максимална ефективност, ще ви се наложи да изпълнявате следващите три условия:
• Да изгладите противоречията си със заобикалящия ви свят.
• Да изберете и приемете правилна жизнена позиция.
• Да организирате правилно взаимодействие с Живота при постигането на своите цели.
2. Изпълнението на всички указани изисквания се явява необходимо и достатъчно условие за постигане на вашите цели.
3. Какво е нужно да се прави, за да отговаряме на първите две условия, вече разгледахме в предишните глави.
Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме
|