Астрална памет.

Съзнанието и активността на астралното тяло са нещо съвсем различно от спомените в мозъка за тях. Съществуването или пък липсата на физическа памет по никакъв начин не афектира съзнанието в астралния свят, нито пък способността му да функционира там с перфектна лекота и свобода. Не само че е възможно, а дори е често срещано човек да функционира свободно и ползотворно в своето астрално тяло по време, когато физическото тяло спи и да се върне във физическото си тяло без да има дори капка спомен за астралните дейности, в които е бил ангажиран.
Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.

Мостът се състои от добре изплетена мрежа от атомна материя, през която трябва да преминат вибрациите и която причинява момент на безсъзнание и представлява нещо като завеса между сънуването и пробуждането.
Единственият начин, чрез който спомените за астралния живот могат да достигнат до физическия мозък е чрез достатъчно развитие на астралното тяло и чрез пробуждане на етерните чакри, като една от техните функции е да отвеждат различни сили от астрала към етера. В допълнение трябва да има и активна функция на хипофизното тяло, което фокусира астралните вибрации.

При един добре развит човек, когато физическото тяло заспи, астралното тяло се отделя и човекът е в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и организирано като носи характеристиките на физическото и човек може да го използва като превозно средство, доста по-удобно от физическото тяло.
Възприемчивостта на астралното тяло се увеличава към всички вибрации на средата – както позитивни, така и негативни. Човекът е напълно буден и може да работи по-активно, по-точно и с по-голяма степен на разбиране, отколкото когато е ограничен в по-плътното физическото средство. В допълнение той може да се придвижва свободно и с голяма скорост до всяка дистанция без да причинява каквото и да е безпокойство на спящото физическо тяло.
Може да се среща и да обменя идеи с приятели, независимо инкарнирани или не, които са със същото ниво на „бодрост“ в астралния свят. Може да среща хора по-развити от него и да получава от тях предупреждения или инструкции или да предоставя облаги на тези, които знаят по-малко от него. Може да влезе в контакт с нечовешки създания от различни видове. Ще бъде подложен на всякакъв вид астрални влияния – добри и зли, даващи сила или ужасяващи.
Може да заформи приятелства от различни краища на света, може да изнася или да слуша лекции и да решава проблеми, които представляват трудност във физическия свят.
Един лекар например по време на сън може да посещава медицински случаи, от които специално се интересува. Така може да придобие нова информация, която може да му дойде под формата на интуиция в будното му съзнание.
При високо развит човек, астралното тяло е напълно организирано и жизнено и служи като средство на съзнанието в астралния свят както физическото тяло във физическия свят.
Астралният свят е домът на страстта и емоцията и тези, които се поддават на емоциите могат да ги усетят с такава яркост и мощ непозната на Земята. Докато във физическото тяло по-голямата част от емоцията се изразходва в трансформацията й към физическия свят, в астралния свят е налична цялата сила на емоцията, тъй като това е нейния дом. Така в астралния свят е възможно да се усеща доста по-силна обич и привързаност, отколкото във физическия свят. Съответно, там са възможни и доста по-силно страдание и болка, невъобразими за физическия свят.
Предимството обаче е, че в астралния свят всяка болка и страдание са доброволни и могат да бъдат поставени под абсолютен контрол и така животът там е доста по-лесен за човека, който разбира. Да се контролира физическа болка (във физическия свят) от ума е възможно, но е крайно трудно. В астралния свят всеки може само за момент да отклони страданието причинено от силна емоция. Човекът трябва само да упражни волята си и след това изблика веднага изчезва. Това твърдение звучи потресаващо, но въпреки това е вярно, защото такава е силата на волята и съзнанието над материята.
Да придобиете пълно съзнание в астралното тяло означава, че вече сте достигнали до значителен напредък. Когато човек е направил мост между астралното и физическото съзнание денят и нощта вече не съществуват за него тъй като той води живот в непрекъснато съзнание. За такъв човек дори смъртта както обикновено се възприема спира да съществува, защото носи непрекъснато съзнание не само през деня и нощта, но също и през порталите на самата смърт и до края на неговия живот в астралния свят.
Пътуването в астралното тяло не е мигновено, но е толкова бързо, че може да се каже, че времето и пространството са покорени. За две или три минути човек може да обиколи света.
Всеки сравнително напреднал човек има вече напълно развито съзнание в астралното тяло и може да го използва като превозно средство. Въпреки това в много случаи не го прави, защото не е положил необходимото усилие, което първоначално е необходимо докато се установи този навик.

Понякога, по време на събуждане съществува усещане, че нещо е било преживяно, но няма никакви спомени за него. Чувството свидетелства, че е имало астрално изживяване, но въпреки това мозъкът е недостатъчно възприемчив, за да приеме записа. В други случаи човекът в своето астрално тяло може да успее да направи моментен отпечатък в етерния двойник и плътното тяло като в резултат сe получава ярък спомен за астралния живот. Това понякога се прави умишлено когато се случва нещо, което човекът счита че трябва да си спомни и във физическия свят. Такъв спомен обикновено изчезва бързо и не може да бъде възстановен. Усилията да се възстанови спомена чрез изпращане на силни вибрации към физическия мозък допълнително омаломощават по-деликатните астрални вибрации и правят успеха дори още по-невъзможен.
Има и други видове събития, които също оставят ярък отпечатък в астралното тяло, така че те се придават и на физическия мозък чрез нещо подобно на ехо. В други случаи човек може да успее да запечата ново познание във физическия си мозък без да може да прехвърли паметта за това къде и как това познание е било придобито. Често срещаните примери за това са, когато различни решения за нерешими преди проблеми изведнъж се появят в съзнанието, или пък когато по даден заплетен въпрос се хвърли светлина. Такива случи свидетелстват за това, че е направен известен напредък в организацията и функционирането на астралното тяло, но физическото тяло е все още частично възприемчиво.
В случаи когато физическият мозък откликне се появяват ярки, логични и последователни сънища при много хора, но от време на време.
Докато са в астралното си тяло много малко хора се интересуват от това дали физическият им мозък си спомня или не и 9 от 10 изпитват неприязън от това, че се връщат в тялото. Връщайки се във физическото тяло от астралния свят съществува чувство на запрещение, все едно някой е бил обвит в дебела и тежка мантия. Радостта от живота в астралния свят е толкова голяма, че физическия живот в сравнение с него изглежда все едно не е живот. Мнозина имат същото отношение към връщането във физическото тяло, точно каквото отношение имат към това да ходят всеки ден до офиса. Не че непременно не им харесва, но не биха го правели ако не бяха принудени.
Съществуват и много развити личности при които етерния мост между астралния и физическия свят е изграден и така имат перфектен континуитет на съзнанието между астралния и физическия живот. За такива хора животът представа да бъде съставен от дни на спомняне и нощи на забрава, а вместо това се превръща в едно непрекъснато цяло, година след година на едно непрекъснато съзнание.
Понякога човек, който обикновено няма спомени за своя астрален живот може неволно при инцидент или болест или пък съзнателно чрез определени практики да направи мост и да свърже астралното и физическото съзнание, така че от този момент нататък неговото астрално съзнание ще е осъзнато и неговите спомени за съновния живот ще бъдат перфектни. Но разбира се преди това да може да се случи той трябва да е развил пълно съзнание в астралното си тяло. Единствено скъсването на завесата между астралното и физическото може да изглежда внезапна, а не развитието на астралното тяло.
Съновният живот може значително да бъде модифициран като пряк резултат на менталното израстване. Всеки импулс изпратен от духа към физическия мозък трябва да премине през астралното тяло и тъй като астралната материя е далеч по-възприемчива към менталните вибрации отколкото физическата материя, ефектът над астралното тяло е значително по-голям. Така, когато човек придобие ментален контрол, т.е. се научи да доминира над мозъка, да се концентрира, да мисли каквото и когато си иска, съответната промяна ще настъпи и в неговия астрален живот. И ако доведе спомените от този живот до физическия мозък, неговите сънища ще бъдат ярки, добре устойчиви, смислени и поучителни.
По принцип колкото повече физическият мозък е трениран да отговаря на вибрациите на менталното тяло, толкова по-лесно се изгражда мостът между астралното и физическото съзнание. Мозъкът трябва да става все повече и повече подчинен инструмент на човека действащ на базата на импулсите на своята воля.
Сънуването на обикновени неща не пречи на астралната работа, защото сънуването се случва във физическия мозък, докато истинския човек е далеч от тялото и се занимава с други дейности. Фактически няма значение какво прави физическия мозък, стига да се пази от нежелани мисли.
След като един сън започне, неговата насока обикновено не може да се променя. Но съновният живот може да бъде контролиран индиректно до значителна степен. Много е важно последната мисъл преди да потънете в съня да бъде благородна и издигаща, защото това се оказва ключово и до голяма степен предопределя естеството на сънищата, които следват. Зла или нечиста мисъл привлича зли и нечисти влияния и създания, които въздействат на духа и астралното тяло и имат склонност да отключват низки и земни желания.
От друга страна, ако човек заспи с насочени мисли към висши и свещени неща, той автоматично ще привлече около себе си елементалите създадени при подобни усилия от други и така неговите сънища ще бъдат възвишени и чисти.

Тъй като тук разглеждаме главно астралното тяло и феномените пряко свързани с него, не е необходимо да се занимаваме подробно с по-голямата сфера на съновното съзнание. Въпреки това, за да покажа правилната постановка за това каква роля астралното тяло играе в съновния живот ще бъде полезно да дам кратки очертания на главните фактори, които участват в производството на сънищата.

За по-детайлно изучаване на материята ученикът може да прочете книгата „Сънища“ на Ч. Ледбитър, от която са изведени следните факти.

Факторите, които участват в създаването на сънищата са:

1. Низшият физически мозък с неговата инфантилна полу-осъзнатост и навика му да изразява всеки стимул в образна форма
2. Етерната част на мозъка, през който препуска непрестанно поредица от несвързани картини
3. Астралното тяло пулсиращо с дивия зов на желанията и емоциите
4. Егото (в казуалното тяло) което може да бъде във всякакво състояние на съзнанието, от почти пълна апатия и безсъзнание до перфектен контрол над своите способности и умения

Когато човек заспи, неговото его се отдръпва допълнително навътре в себе си и оставя неговите различни тела в по-свободно състояние, отколкото обикновено са. Тези отделни тела (1) са много по-податливи на външни впечатления, отколкото в други случаи и (2) имат съвсем недоразвито собствено съзнание. Това дава огромни предпоставки за произвеждането на сънища както и за объркани спомени във физическия мозък от изживяванията на другите тела по време на сън. Такива объркани сънища могат да са поради: (1) поредица от несвързани картини и невъзможния „превод“, който се получава от безчувствената автоматична реакция на нисшия физически мозък; (2) поток от казуална мисъл, която напира през етерната част на мозъка; (3) никога нестихващия поток от земни желания който си играе през астралното тяло и вероятно е стимулиран и от астрални влияния; (4) несъвършен опит за драматизация от недоразвитото его; (5) съчетание на няколко или на всички тези влияния.

Накратко ще опишем основните елементи за всеки вид от тези сънища:

1. Сънища на Физическия Мозък. Когато е в състояние на сън егото за известно време оставя контрола на мозъка, а физическото тяло все пак запазва някакво собствено мъгляво съзнание. А в допълнение има и общо съзнание на индивидуалните клетки на физическото тяло. Контролът на физическото съзнание над мозъка е доста по-слаб от този, който егото има над мозъка и по този начин изцяло физически дразнители могат да афектират мозъка в много по-голяма степен. Примери за такива физически дразнители са проблеми в циркулацията на кръвта, лошо храносмилане, топлина, студ и т.н.
Бледото физическо съзнание притежава някои характерни особености: (1) то е до голямо степен автоматично; (2) не може да възприеме определена идея, освен ако тя е не във форма при която то самото е „актьор“. По този начин всички стимули независимо дали са външни или вътрешни незабавно се „превеждат“ във възприемливи образи; (3) неспособно е да възприема абстрактни идеи или спомени като такива, а веднага ги трансформира в образни възприятия; (4) всяка локална насока на мисълта се превръща за него в действителен пространствен превоз, т.е. ако мине мисъл за Китай тя ще транспортира съзнанието веднага с представа/образ за Китай; (5) няма силата да преценява последователността, стойността или обективната истина на картините, които се появяват пред него, възприема ги точно както му изглеждат и никога не е изненадано от нищо, което се случва независимо колко то е несъвместимо или абсурдно; (6) асоциира се с идеи и образи, които иначе не са свързани освен от факта, че представляват събития, които са се случили близко едно до друго във времето и така се вкарва в една безизходна обърканост; (7) необикновено чувствително е към най-малките външни влияния като звуци или докосвания и (8) то ги увеличава или изкривява до почти невероятна степен.
По този начин физическият мозък е способен да създаде достатъчно объркване и преувеличение, които да обяснят много, но не и всички сънни феномени.

2. Сънища на Етерния Мозък. Етерният мозък е още по-чувствителен към различни външни влияния по време на съня на тялото, отколкото по време на обикновеното будно съзнание. Докато съзнанието е активно ангажирано и мозъка е напълно зает, то е практически глухо за постоянните въздействия на мисли идващи отвън. Но в момента, в който мозъка е оставен без работа, през него започва да напира потока от несвързан хаос. При огромното мнозинство от хора мислите, които текат през мозъците им в действителност не са изобщо техни мисли, а фрагменти излъчени от други хора. Така особено по време на сънния живот всяка минаваща мисъл, която намери нещо съответстващо на нея в мозъка на спящия се хваща от мозъка и се присвоява от него, като по този начин се започва цял низ от идеи. След време те избледняват и несвързания и безцелен поток започва да тече отново през мозъка.
Трябва да се отбележи, че на базата на сегашното състояние на световната еволюция (към 1927 г.) е по-вероятно да има много повече зли мисли отколкото добри (а в днешно време и огромен брой електронни такива – бел. пр.), които летят около вас и човек с неконтролиран мозък е отворен към всякакви изкушения, които умствения и мозъчния контрол биха му спестили.
Дори когато тези мисловни потоци са спрени чрез умишлено усилие на друг човек, така че да не попаднат в етерния мозък на сънуващия, мозъкът не остава напълно пасивен, а започва бавно да отделя картини за себе си от запасите си минали спомени.

3. Астрални сънища. Това са просто спомени във физическия мозък от живота и дейностите на астралното тяло по време на съня на физическото тяло за които споменахме в предишни пасажи. В случай на добре развит човек, астралното тяло може да пътува без дискомфорт на значителни разстояния от физическото тяло. Може да достави в по-голяма или по-малка степен определени впечатления за места, които е посетило или за хора с които се е срещало. Във всеки случай астралното тяло, както вече казахме, е страшно впечатлено от всяка мисъл или идея включваща желание или емоция като разбира се природата на желанията, които най-лесно отключват отговор на волята зависят от развитието на личността и чистотата на неговото астрално тяло.
Астралното тяло по всяко време е податливо на влияния от минаващи мисловни потоци и когато ума не го контролира активно, то непрестанно получава тези стимули отвън и веднага им отговаря. По време на сън дори още по-лесно бива повлияно. Така например човек който напълно е премахнал определено физическо желание като например това да пие алкохол и в „будния“ си живот дори може да чувства отвращение към него, може често да сънува че пие и да чувства удоволствието от това влияние. По време на деня желанието на астралното тяло ще бъде под контрола на волята, но когато астралното тяло е освободено по време на сън то избягва в определена степен от доминацията на егото и отговаряйки вероятно на външни астрални влияния стария навик се връща. Този клас сънища вероятно е често срещан при хора, които правят решителни опити да вкарат своята природа на желанията под контрола на волята.
Също може да стане така, че човек който е бил пияница в друга инкарнация все още да разполага в астралното си тяло с материя привлечена там от вибрациите на пиянството. Въпреки че тази материя не „оживява“ в този живот, все пак по време на сън контрола на егото е слаб и материята може да отговори на пиянски вибрации от отвън и така човекът сънува, че пие. Подобни сънища разбрани веднъж не са повод за тревога, но въпреки това трябва да се считат за предупредителен знак, че все пак има вероятност желанието за пиене да бъде пробудено отново.

4. Его Сънища. По време на своето развитие естеството на астралното тяло се променя в голяма степен. Егото (или истинския човек който то обитава) обаче търпи още по-голяма промяна. Ако астралното тяло не е развито и представлява плаващо кръгче мъгла, егото също е заспало в своето физическо тяло и е сляпо за влиянията на своето собствено по-висше ниво на съществуване. И дори ако някоя идея, която му принадлежи успее да го достигне, тъй като притежава малък или никакъв контрол над своите по-нисши тела няма да може да отпечата това изживяване върху физическия мозък.
Сънуващите могат да бъдат в различен стадий на развитие – от пълно забвение до пълно астрално съзнание. И трябва да се припомни още нещо, за което вече споменах: независимо от факта, че има важни изживявания в по-висшите нива на съществуване, егото може да не успее да ги предаде на мозъка и да няма никакъв физически спомен или пък доста объркан такъв. Основните характеристики на съзнанието и изживяванията на егото независимо от това дали те биват спомняни са следните:

1. Чувството за време и пространство на егото са до такава степен различни от това, с което е свикнало във физическия живот, че в сравнение – за него на практика те не съществуват. Има много познати случаи при които за няколко мига по нашия начин на измерване, егото може да има изживявания, които се усещат като много години, събития след събития случващи се в пълни и подробни детайли.

2. Егото притежава умението или навика за мигновено драматизиране. Така един физически звук или докосване по време на сън може да стигнат до егото не през стандартния нервен механизъм, а директно – само част от секундата преди информацията да стигне до физическия мозък. Тази частица от секундата е достатъчна за егото да конструира драма от последователни сцени, чиято кулминация се изразява в събитие, което събужда физическото тяло. Мозъкът обърква субективния сън и обективното събитие и така си представя, че в действителност е изживял събитията от съня.
Този навик обаче е специфичен за его, което от духовна гледна точка е сравнително недоразвито. Развивайки се духовно, егото се издига отвъд тези безгрижни спортове от детството му. Човек, който е придобил непрекъснато пълно съзнание е толкова зает с изживявания на по-високи нива, че не отделя енергия на тази драматизация и така постепенно този клас сънища престават за него.

3. Егото притежава до известна степен и способността да прави предсказания и да вижда предварително събития, които ще се случат или пък такива, които могат да се случат, ако не се предотвратят, като успява да предаде това на мозъка. Има много примери за подобни пророчески или предупредителни сънища. В някои случаи предупреждението може да бъде взето под внимание и да се вземат мерки, така че виденият резултат да бъде модифициран или напълно избегнат.

4. Егото, когато е извън тялото по време на сън, изглежда мисли чрез символи. Една идея, която тук долу изисква много думи, за да бъде изразена, може да му бъде предадена напълно чрез един единствен символичен образ. Ако такава символична мисъл бъде отпечатана в мозъка и бъде извикана от будното съзнание, умът може да я преведе в думи. От друга страна може да остане и непреведена и да остане като символ и така да доведе до объркване. При сънища от такова естество изглежда че всеки човек обикновено има своя собствена система на символика. Така водата може да означава надвиснала опасност, перлите може да са знак за сълзи и т.н.
Ако човек иска да има ползотворни сънища и да пожъне в своето будно съзнание ползите от това, което егото научава по време на сън има определени стъпки които трябва да се предприемат за да има резултат. Първо – от изключителна важност е да се формира навик да има устойчива и концентрирана мисъл по време на обикновения си „буден“ живот. Човек, който има пълен контрол над мислите си винаги знае точно за какво си мисли и защо. Също така ще открие, че мозъкът, който е трениран по този начин ще остане латентен, когато не се използва и ще отказва да получава и да отговаря на обикновените потоци идващи от заобикалящият ни океан от мисли. По този начин човекът ще получава повече влияния от по-висшите нива на съществуване, където интуицията е по-силна и преценката по-правилна отколкото изобщо може да бъде на физическо ниво.
Едва ли е необходимо да се добавя, че човекът трябва да е пълен господар поне над своите ниски страсти.

Чрез едно много просто магическо действие, човек може да изключи от етерния си мозък прилива на мисли, които го атакуват отвън. За да постигне това, когато ляга да спи трябва да си представи своята аура и да насочи волята си към това неговата външна обвивка да се превърне в броня, която да го защитава от външни влияния. Материята на аурата ще се подчини на неговите мисли и ще образува бронята. Тази стъпка е от изключително значение за постигане на целта.
Голямото значение да концентрирате последната си мисъл преди да заспите над нещо възвишено и благородно вече беше споменато. Трябва да се практикува редовно от тези, които искат да поставят сънищата си под контрол.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!