1.4. Видове "възпитателни въздействия"
О, как убийствено ний любим.
И в буйната от страсти слепота
За своето сърце най-често губим
Туй, що най-мило е в света
Ф. Тютчев
Даденият параграф е предназначен да помогне на онези хо­ра, които пробват самостоятелно да си изяснят какви наруше­ния на правилата за преживяване в нашия свят допускат, какво идеализират и как Животът им поправя грешките.
Това е нелека задача, доколкото на човек му е много трудно да оцени самия себе си и да признае неправилността на някои свои възгледи. А без това той не може правилно да изчисли нивото на запълненост на своя "акумулатор за преживявания" и няма да е готов за следващите крачки, които може да предпри­еме неговият "наблюдател" за изправяне на грешките му. А тези крачки, както само разбирате, може да бъдат и много огорчава­щи.
Както си спомняте, идеализацията на земните ценности или погрешните убеждения се премахват по пътя на създаване на ситуации, в които се разрушават именно те. Значи, ако анализи­раме какви точно "възпитателни" мерки ни се прилагат, ще мо­жем да разберем и защо така ни "възпитават". При което можем да бъдем уверени, че "наблюдателят" ни е съвсем наясно с на­шата „диагноза" и че нас винаги ни „лекуват" тъкмо от онова, от което боледуваме.
Доколкото диапазонът на употребяваните "възпитателни" мерки като цяло е ограничен и ни е добре известен, ние може да определим техните типове и да ги класифицираме по отношение на различните области от живота. В качеството на такива общи области на нашето "възпитание" можем да отделим семейст­вото, децата и работата. Ще ги разгледаме подред.
1.5. Типични "възпитателни" процеси в семейството
Както разбирате, човек не идва на този свят с празен "аку­мулатор за преживявания". Нещичко все още има там и това са тъкмо онези погрешни убеждения, които е имал в предишния си живот. За времето, през което душата му пребивава във Финия свят, неговите възгледи обикновено не се променят - както ка­захме, там има доста ограничени възможности за очистване на натрупания негатив. Затова и хората идват в нашия свят. Но идват тук с погрешни убеждения, които са добре познати на Жи­вота.
За да се поправи това положение, Животът отрано планира тъкмо онези ситуации, в които погрешните възгледи ще може да бъдат разрушени. Такава типична ситуация е и семейният жи­вот.
Затова ние искаме да разгледаме взаимоотношенията на хората в семейството и отношенията между съпрузите. Както сами разбирате, в преобладаващото мнозинство семейства има недостатъчно взаимно разбиране между двете страни, което довежда до обиди, свади, скандали и разводи. В резултат на това почти половината от браковете се разпадат. Защо се случ­ва така?
Отговорът въобще не е сложен. Животът подбира участ­ниците в семейната двойка по такъв начин, че всеки от съп­рузите да разрушава тъкмо онези ценности, на които други­ят придава прекомерно голямо значение. Т.е. - разрушаване­то на ценностната система на единия от съпрузите се извършва по пътя на отричането на идеалите му от другия. Именно в това се крие причината за повечето конфликти, скандали и взаимно неразбиране в семейния живот на много хора.
Разбира се, далеч не у всекиго има идеализации, които трябва да бъдат разрушавани по този начин. Затова част от семействата си живеят напълно благополучно, без големи сът­ресения и взаимно недоволство. Но това, по наши наблюдения, е по-малката част.
Другата, по-голямата част от хората, идеализира такива се­мейни ценности като съпружеската вярност, домошарството и семействеността, порядъка и чистотата, добрия, благоустроен бит, спокойния живот и други подобни елементи от благополуч­ния съпружески живот.
Не е трудно да се досетим, че всички тези качества са по-близки и понятни за по-добрата, тоест женската половина на човечеството. Именно жените често им придават излишно голя­мо значение.
А доколкото жените идеализират тези ценности, то на мъ­жете нищо друго не им остава освен да ги разрушават. Те прос­то са принудени да си попийват по-честичко, да ходят на лов или риболов или да излизат с приятели и т.н. Т.е. изпълнявайки своята възпитателна задача, те са принудени да извършват такива постъпки, които нашето обществено мнение и морал от­насят към негативните деяния. Но, както вече се разбрахме, моралът и задачите на "духовното възпитание" често се разми­нават.
Семейните ценности ги идеализират не само жените, а и по­вечето от мъжете. Това се проявява в ревност, опити да контро­лират поведението на жените си и децата си и да планират се­мейния бюджет и бъдещото материално благополучие. Тези ценности трябва да бъдат разрушавани и жените според въз­можностите си взимат участие в това. Те си търсят странични връзки, харчат парите без сметка, зарязват домашния ред и т.н. Изобщо, съпрузите се „възпитават" духовно по пълната програма. И като не разбират този процес, те често се обиждат един на друг и се развеждат.
Любов
За да свърже в семейни двойки хора с противоположни цен­ности, Животът е измислил такъв начин за лишаване на човека от разум като любовта. Любовта може да се разглежда като начин да се накара човек да изгуби ума си за такъв период от време, какъвто му е нужен, за да встъпи в брак със своя "духовен възпитател".
Пък за да не е обидно, любовта е превърната в изключител­но приятно усещане, което се изпитва не веднъж и дваж. Затова браковете по любов се сключват обикновено от хора, една от задачите на които е да разрушат прекомерно големите ценности на другия - т.е. от хора, идеализиращи различни не-Ща (например жената - чистотата и материалната обезпеченост, а мъжът - футбола и независимостта си). Любовта трае от по­ловин година до година - две, след което магията се разсейва и мъжът започва да забелязва че съпругата му съвсем не се държи подобаващо. Възникват недоволство, обида, агресивност, започват спорове с цел усъвършенстване на другия. Пъл­ният механизъм за "духовно възпитание" е влязъл в действие.
Животът толкова точно подбира по двойки хората, че позна­вайки единия (например съпругата), може лесно да се досетите какви качества ще притежава другият.
Например, ако мъжът е много пресметлив и логичен, то на­вярно ще си избере импулсивна и сприхава жена.
Ако жената много обича парите и смята, че мъжът й трябва да ги печели, при него или ще възникват големи парични проб­леми, или пък той въобще няма да им придава никакво значе­ние.
Ако мъжът много обича секса, жена му ще бъде съвършено равнодушна към този начин на общуване.
Ако жената е много възпитана и осъжда хулиганите, тя най-вероятно ще се влюби именно в такъв.
Ако жената има твърди убеждения за начина на възпитаване на децата, мъжът й ще бъде на съвсем различно мнение.
Ако за жената са много важни взаимоотношенията с родст­вениците й, мъжът й ще бъде равнодушен към тях.
Жената обича един вид развлечения, мъжът - съвсем други.
Ако жената много обича определени ястия, мъжът й ще оби­ча съвсем различни и т.н.
Хората отдавна са забелязали тази особеност и казват, че "противоположностите се привличат". Но видите ли, никой не обяснява, защо и кому е нужно това? Нали всеки започва да отстоява своите идеали като единствено верните и в резултат на тези благи намерения възникват безкрайни кавги, претенции, неразбиране, обиди. А онова, което се случва на практика, е просто процесът на тяхното духовно развитие, на разрушаване на идеализациите им.
Жената не осъзнава, че съпругът й се явява за нея просто една "кармична таблетка", която я лекува от прекаленото идеа­лизиране на някакви земни ценности. И обратното. А за да не се прекратява твърде бързо това лечение, в семейството се раж­дат деца, при това не едно. Детето обикновено е свързващото звено, което не позволява на двойката да се разпадне бързо. Детето също се включва в процесите на "духовно възпитание" и разрушава ценностите на единия, а често и на двамата родите­ли. Но за децата малко по-късно.
Брачните проблеми
А сега да продължим за любовта. По-точно, за тези случаи, когато любов като че ли има, но няма брак, т.е. на момъка или девойката не им се отдава да намерят своята "половина" и ла създадат семейство. При момичетата тази ситуация се на­рича "венец на безбрачието", който някои лечители се наемат да премахнат срещу определено възнаграждение. Какво представ­лява този "венец" от гледна точка на технологията на Разумния живот?
Не е трудно да се разбере какво означава "прекомерна идеализация на всички ценности на семейния живот". Де­войката в мислите си дотолкова го идеализира, че Животът се затруднява да й намери чак такъв "гадняр", който да я възпита по всички параграфи.
По-точно да се намери "гадняр" въобще не е толкова слож­но, такива с лопата да ги ринеш. Сложното в случая е да се до­веде девойката до състояние на такова пълно любовно безумие, че да се омъжи за него. Той толкова се отличава от нейния иде­ал, че емоциите й не могат да се преборят с нейния разум и да я заставят да извърши нелогична постъпка. Или тя въобще си е рационална, или не дава воля на чувствата си. Тогава механиз­мът на любовта не сработва и Животът няма как да натрапи на девойката нужния й (от негова гледна точка) партньор. А друг, по-приличен, няма да й дадат. Той няма да може да я възпита в "необходимата" степен. Затова "процесът на възпитаване" се пренася в другия живот.
Както виждате, на Живота съвсем не винаги му се отдава да използва за "лечението" на хората средството, наречено любов. Ако човек притежава развито логично мислене и ясно осъзнава своите изисквания към света, бъдещето и семейния партньор, то на неговия "наблюдател" му е трудно да го докара до състоя­ние на пълно безумие и да му "натресе" половинката, която не го устройва. Така се случва в напреднала възраст. Повечето от браковете се сключват в ранна младост, когато хората още не са достатъчно мъдри, а емоциите замъгляват разума. "Любовта е зла, ще се влюбиш и в коза" - казва известната ни поговорка. Тя на практика потвърждава тази отдавна отбелязана от народа особеност в любовта, а именно, че тя не подлежи на рационал­но обяснение. Ако на Живота така му изнася, ще се влюбиш в онзи, който ще разрушава ценностите ти по пълната програма. И колкото повече ценности имаш, толкова по-голям "гадник" ще ти се падне. Такива са правилата. И ако се обърнем към миналото, ще се срещнем с достатъчно голям брой подобни бракове.
Осъзнатият избор на съпрузи
Сега ще разгледаме онези случаи, в които хората са съуме­ли да не встъпят в брак по любов. Или - след края на романтич­ното увлечение са се развели с духовните си "възпитатели", без да усвоят онези уроци, които Животът се е опитвал да им пре­подаде с тяхна помощ. Т.е. - човекът не се е отказал от идеализациите си, а "акумулаторът му на преживявания" си е останал до голяма степен запълнен.
Такъв човек обикновено вече съзнателно си избира новия партньор за съвместно съжителство, затова на "наблюдателя" му е много трудно да му натрапи спътник с противоположна ценностна система. Човекът сам си избира партньор с общи интереси, подходяща външност и устройващи го черти на харак­тера. Значи ли това, че на този етап процесът на "духовно въз­питание" се преустановява? За съжаление, съвсем не!!
Ако човекът е пренесъл погрешните си убеждения до зряла възраст (от ергенския живот или от предхождащ брак - все ед­но) и си е намерил спътник в живота, който идеализира същите ценности, то Животът започва да възпитава по двойки. Вярно е, че при това евентуалните "възпитателни" средства донякъде се намаляват.
Възможни са начини за разрушаване на идеализациите и на двамата партньори едновременно, а именно:
• чрез ново дете, което ще игнорира скъпите на неговите родители ценности;
• чрез ограбване на съвместната им собственост (вила, кола, пари и пр.);
• чрез болести, изискващи усилията и вниманието и на двамата.
Например разрушаването на общите идеализации на мате­риалното благополучие и благоустроения бит може да се из­вършва по пътя на принудителното "отнемане" на материални ценности. Отначало това може да бъде загуба на пари, дребни автомобилни злополуки, неголеми имуществени кражби и др. Ако и това не помогне, в ход се пуска "тежката артилерия". Може да ви ограбят дома, да попаднете в сериозно автопроизшествие, да ви изгори вилата и т.н. И това са най-простите и разпростра­нени варианти за "възпитаване". В действителност "наблюдателите" и на двамата съпрузи могат да измислят и нещо още по-хитро, за да съсипят общата им идеализация.
Още един път ще повторим, че такъв е Животът. Не сме го измислили ние, а само живеем по правилата.
Скандалите са супер!
Тук е уместно да кажем още няколко думи за скандалите, съпътстващи семейния живот при повечето хора. Зетят и тъща­та, снахата и свекървата, мъжът и жената - това са познатите ни двойки участници в конфликтите, не е ли така? Какво лежи в основата на скандалите, как трябва да се държим, когато ни провокират към гневен изблик?
Скандалът е процес за предаване на енергия
Да се отговори на този въпрос може на няколко нива. На енергийно ниво всеки скандал се явява процес на предава­не на енергия от един човек (енергодонор) на друг човек (енерговампир).
Най-често скандалът възниква тогава, когато на единия пар­тньор не му достигат жизнените сили, които се получават по обикновения път - чрез храната, въздуха, заобикалящата ни среда. В резултат на някакви болестни процеси на организма започва да не му достига енергия, а да боледува или умира на него не му се иска. Затова той търси други начини за енергийно захранване. И ги намира - разбира, че може да черпи сили от другите хора, а това се получава най-лесно в моментите на силни емоционални (и енергетични) изблици. И обикновено не е важно, че тази енергия носи негативна информация - стига само да я има. Затова такъв човек, по-скоро в напреднала възраст, започва да провокира другия да избухне. В употреба влизат всякакви средства - нравоучения, оскърбления, критика, груби изказвания и т. н. Единствената цел е другият да се разгорещи и да ви каже всичко, което си мисли за вас. Какво си мисли, това няма значение. Важното е само да кипне и да изхвърли енер­гийния си импулс към вампира, подхранвайки го по този начин.
След шумните взаимни оскърбления участниците в сканда­ла чувстват успокоение и умиротворение. Донорът - защото няма сили да продължи спора. Вампирът - защото си е получил порцията и може спокойно да си живее за известно време. Спомнете си - нима не е било така и при вашите конфликти?
Така изглежда скандалът на енергийно ниво. Именно по този начин го обясняват екстрасенсите и другите лечители, работещи на това ниво. Но то е междинно. Вие ще го разберете, когато прочетете следващата глава - в нея ще разгледаме структурата на фините тела на човека. Освен нивото на човеш­ката енергия има и още няколко - на по-фини енергии. И истинс­ката причина за скандалите се намира именно там.
Това, което трябва в дълбочина да се разбере, е какво ле­жи в основата на дългосрочния недостиг на енергия у чове­ка (вампира)? Тук не разглеждаме случаите на краткотрайни енергийни пропадания. По-скоро, продължителният недостиг на жизнени сили се явява като следствие от "възпитател­ния" процес срещу неправилно отношение в живота.
За по-възрастните хора са характерни осъждането на други­те (младите, богатите, здравите), обидата към живота, стреме­жът да натрапят собствените си идеали на окръжаващите ги и други погрешни убеждения. Съответно техният "наблюдател" пуска в действие "възпитателните" си методи, в резултат на кое­то се прекратява естественото захранване на организма с енер­гия и човек започва да изпитва потребност от други източници на жизнени сили.
Скандалът е отстояване на собствените идеали Сега да поговорим за вас. Ако нямате идеализации, вас не е възможно да ви провокират към скандал. Просто нищо няма да ви засегне дотолкова, доколкото за вас всичко има ед­накво значение (или по-скоро е без значение). Ако опонентът ви намери начин да ви засегне, вие трябва да сте му благодарни, защото е напипал тъкмо онази ценност, на която вие прида­вате прекомерно значение. Той всъщност ви помага да изва­дите на повърхността погрешните си убеждения, за да можете да ги отстраните. Практически е възможно това да са например възгледите ви за възпитаването на деца, политическите ви убеждения, външният ви вид, умствените ви способности или които и да било други ценности, придобити от възпитанието, образованието, общественото мнение и пр. Всеки човек си има свой набор от идеали и именно тях засяга вампирът, стараейки се да предизвика вашето раздразнение. Де факто той се явява като ваш лекар, доколкото ви посочва кое е прекалено скъпо за вас. Затова всеки скандал си е супер! Фактически това е безп­латна диагностика на вашите идеализации! И не само диагнос­тика, но и лечение. Доколкото вампирът с поведението, убежде­нията или постъпките си разрушава вашите идеализации! Той отрича вашите убеждения и в същото време си живее, с цялото си съществувание доказвайки тяхната погрешност. Отбележете това и се постарайте да бъдете благодарен на този човек, който е успял да ви въвлече в скандал. Той е вашият безплатен лекар диагностик!
Разбирайки това, вие можете да вземете решение как да участвате в назряващия конфликт. Вариантите са много.
Вие можете да избегнете конфликта - да замълчите, да отидете някъде, да се измъкнете с шеги. В този случай вампи­рът няма да си получи порцията жизнени силици и ще продължи да се опитва да ви "спипа" или ще се насочи към друг човек (да речем върху дете с неговата незащитена психика).
Вие може да пожалите вампира и да влезете в конфликт. Един - два контролирани гневни изблика (ако са допустими в рамките на вашия модел на поведение в живота) няма да ви нанесат голяма вреда, но напълно ще удовлетворят енергийно отслабения човек. След ден-два обаче ще ви очаква същото развлечение.
Освен да се превърнете в жив и активен участник в сканда­ла, вие можете да използвате и други тактики. Например да пожалите провокиращия ви човек, да му посъчувствате. Мислено му пратете онова, към което той се домогва - уваже­ние, внимание, признание за неговата значимост, повишаване на самооценката му и др. По този начин сам му предлагате енергия, но вече от друго качество. Вместо с вибрациите на гнева вие ще го подхраните с енергията на любовта и милосър­дието. Възможно е той да успее да я усвои и тогава реакцията му може са бъде съвсем неочаквана - чак до сълзи на разкая­ние и извинения. Но ако тази енергия не го устройва, той ще продължава да ви провокира към гневни реакции.
Трябва да се отбележи, че някои вампири се хранят именно с енергията на съчувствието и състраданието. Ето защо те дълго и жално разказват за нещастния си живот, опитвайки се да предизвикат вашето съжаление.
Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво. За да се прекратят принципно конф­ликтите, е необходимо да се възстанови нормалната енергети­ка на болния човек (енерговампира). А това е възможно само при промяна на мирогледа му и при изпълняване на главното изискване на Живота: да приеме окръжаващия го свят такъв, какъвто е в действителност, и да не осъжда. Как да се постигне това - всеки си решава сам. Но това е задължително условие.
Самооценка на идеализациите в семейството
А сега ви предлагаме да разгледате своя семеен опит, из­хождайки от гореизложеното. Опитайте да си припомните, какво именно ви дразни във вашата съпруга (съпруг). Какво тя (той) върши в повече или не както трябва - например воденето на домакинството или поведението в кревата, харченето на па­ри или чертите на характера и т.н. Разберете, че именно тези са качествата, които идеализирате, т.е. придавате им излиш­но (според Живота) значение. И затова бивате „възпитавани", доколкото именно тези идеализации ви помагат да запълвате "акумулатора за преживявания". Колкото повече сте недоволни от някои недостатъци на семейния си партньор, толкова повече се запълва "акумулаторът" ви.
А сега се опитайте да си припомните кои ваши черти и на­вици особено дразнят съпругата (съпруга) ви? Очевидно тя идеализира тъкмо противоположните качества или ценности на личността. Колкото повече е недоволна от вас и колкото повече претенции предявява, толкова повече се запълва нейният "аку­мулатор за преживявания". Със съответстващите "възпитател­ни" последствия.
Изяснявайки си всичко за своето "възпитание", вие сте длъжни да вземете някакво решение. Можете да оставите не­щата по прежному и тогава вашият "акумулатор" ще продължава да се запълва. А можете да измените възгледите за живота си, да се откажете от идеализацията на онова, което ви е тол­кова скъпо. При това то ви е скъпо на подсъзнателно ниво, доколкото вие не сте в състояние съзнателно да докажете дос­татъчно логично правотата на тези важни за вас жизнени възг­леди. И от това животът ви няма да стане по-добър. Е как тога­ва да се откажем от излишните идеализации?
Отказване от идеализациите
Оказва се, че това не е чак толкова сложно. На човечеството този път отдавна му е известен. Това е пътят на "прошката". Простете на съпругата (съпруга си) всичко онова, което тя вър­ши не както трябва. Колкото и тежко да ви е. Разберете, че тя има за цел само да ви "възпита" духовно, да ви "откъсне" от прекомерно значимите земни ценности, да повиши духовността ви. И го прави несъзнателно, под ръководството на Живота, който й е поръчал тази нелека задача. И бъдете уверени, че стига само да й простите недостатъците и да я приемете такава, каквато е, тя веднага ще се промени. Няма да й е нужно повече да ви "възпитава" и вече няма да извършва онези постъпки, кои­то толкова много са ви дразнили. Ако все пак продължава да прави нещо не както трябва, то вие вече сте й простили и не ви вълнуват нейните несъвършенства.
Съответно, ако тя се запознае с предложеното обяснение за вашата задача по нейното духовно "възпитание" и прости на вас и на всичките ви приятели, запои и риболови, то силното ви вле­чение към тези удоволствия ще изчезне. Е може и да остане малко по-слабо желание, затова си пийвайте и си ловете риба (със съпругата) на воля.
Но прошката още не е всичко. Това е само първият етап от поправката на съдбата. Човек може искрено да прости на няко­го, а след ден отново да се обиди или озлоби за същото. Затова не е достатъчно да се прости. След като разберете вашата при­вързаност към земните ценности, е нужно отначало да простите (на живота, близките, на себе си, на съдбата и пр.), след което да заемете такава жизнена позиция, която да не ви позво­лява вече да идеализирате същите неща.
Именно такива варианти на отношение към живота ще разг­ледаме подробно в третата глава на книгата. Ако у вас вече е назрял подобен проблем, можете смело да преминете към нея.
А ние засега ще разгледаме следващата област на нашето духовно "възпитание" - взаимоотношенията между родители и деца. И така - децата!
1.6. Типични "възпитателни" процеси с децата
Децата също се явяват инструмент за духовно "възпитание", при което те се занимават с какво мислите? С духовното въз­питание на родителите си. Те ги "възпитават" със своя харак­тер, навици, отношение към живота и др.
Според нашите наблюдения особени главоболия на роди­телите си създава първото дете (в случаите, в които в семейс­твото има няколко). Възможно е Животът да се опасява, че мо­же да остане само едно, затова именно на него поръчва да про­веде всичките "възпитателни" мероприятия с родителите си. Детето се ражда с душа, идеализираща ценности, противопо­ложни на онези, които са значими за родителите му. Или поне за един от тях - именно онзи, който се нуждае повече от "възпита­ване".
И така, разрушаването на родителската ценностна система се извършва чрез първото дете. Дават му се:
• качества, противоположни на онези, които родителите идеализират;
• качества, които те презират у другите хора.
Именно тези характерни особености ще дразнят най-много родителите и ще оказват върху тях възпитателно въздействие.
Типични начини за разрушаване на идеализацията на родителите
Тук може да отбележим типичните начини за разрушаване на идеализациите на родителите от децата.
Понякога детето-наркоман може да разрушава прекомерна­та привързаност на родителите към дисциплината, порядъка, моралните норми, общественото мнение.
Детето, което се учи лошо в училище - идеализацията на родителите по отношение на знанията, интелекта, планирането и управляването на собствения живот, общественото мнение.
Детето, което активно участва в някаква екзотична младежка група от типа на пънкари, рокери, рапъри и т.н. - идеализиране­то от родителите на общественото мнение, правилата на пове­дение в обществото, моралните норми.
Детето, което се увлича рано от секс - пуританските възгле­ди на родителите по отношение на половия живот, осъждането и ограничаването на сексуалните отношения.
Детето, увличащо се по духовните ценности - прекалената привързаност на родителите към материалните блага.
Лъжливото и крадливо дете (клептоман) - прекомерната честност на родителите.
Твърде независимото дете - извънмерното влечение на ро­дителите (или на единия от тях) към тотален контрол над живо­та на детето, към пълна опека и грижа.
Детето, стремящо се към получаване на материални блага -прекалената духовност на родителите, осъждането на богатите хора.
Както е известно, проблемите във взаимоотношенията на децата и родителите винаги са били на дневен ред. Родителите винаги са осъждали новото и са сочели старото като образец за подражание. А младежта винаги е ценяла новото и осъждала старото. Така те взаимно са се лекували едни други. И още дъл­го ще се "лекуват". Лекарството за изхода от тази ситуация е взаимната прошка и приемането на възгледите и позициите на противоположната страна.
Подобна схема позволява с лекота да се проанализира как­ви черти ще притежава бъдещото дете, особено първото. За това трябва преди всичко да се познава свръхценностната сис­тема на единия от родителите - и тъкмо нея навярно ще руши детето.
Бездетност
Сега ще разгледаме ситуация, при която в семейството не се раждат деца. От какво може да бъде предизвикано това?
Най-вероятно от факта, че родителите идеализират се­мействата с деца и дори не си представят живота без тях. Те
могат лесно да живеят и без дете, но през цялото време страдат поради липсата му, смятайки, че истинският живот започва само след неговата поява. Това е грешка - живее се именно сега и трябва да се научим да се радваме днес на живота, такъв, ка­къвто сме си го създали. Затова и на него му се налага да опро­вергава тяхното разбиране, че без дете не бива да се живее.
Но ситуацията може рязко да се измени, ако родителите съ­умеят да преразгледат възгледите си за живота и да разберат, че и така си живеят прекрасно и че животът им е изпълнен с радостни събития. Просто с детето той може да стане още по-богат.
Друга причина за бездетност може да бъде това, че за кори­гирането на неправилните възгледи на родителите детето тряб­ва да притежава пълен набор от характерни особености, разру­шаващи тяхната ценностна система. Но особеностите може да бъдат толкова много, че идвайки в нашия живот и изпълнявайки задачата си по разрушаването на ценностната системата на родителите, то неминуемо ще влоши собственото си положение. Т.е. със сигурност ще увеличи нивото на своя "акумулатор за преживявания". За да не се случи това, него не го пускат в на­шия свят.
Ето защо, ако детето е желано, родителите трябва да нама­лят своя набор от свръхзначими идеи, отнасящи се до устройст­вото на заобикалящия ги свят, и да намалят своите изисквания и очаквания към бъдещето дете (пол, способности, здраве и т.н.). Те трябва да пресметнат и своите собствени идеализации, да преразгледат мирогледа си, да простят и приемат нашия свят, намалявайки по този начин бъдещия "възпитателен" товар от своето дете. Тогава то ще дойде.
1.7. Типични възпитателни процеси на работата
По-голямата част от хората прекарват на работа около по­ловината от живота си, а някои и повече - те даже са получили прозвището работохолици, по аналогия с алкохолиците.
Работата дава много на хората: материална обезпеченост, възможност да реализират плановете и замислите си, удовлет­ворение на влечението към власт и управление, общуване, въз­можност за самореализация и много други. Съответно именно тук при човек се появяват маса възможности да "прилепне" и да започне да взема прекалено присърце случващото се. А за това, както разбирате, ще започнат духовно да го "възпитават".
Наборът от обекти за идеализиране и погрешни убеждения тук е същият, както и в другите ситуации.
Идеализиране на материалните ценности
Например на работата, особено в богата организация, е много лесно да се идеализират парите и материалните блага.
В тези случаи човек смята, че без пари живот не съществува и започва да презира онези, които ги нямат. Или обратното -обижда се на Живота затова, че не му дава достатъчно пари и други блага.
Това не значи, че не трябва да се стремите да печелите па­ри и да получавате други блага. Получавайте, колкото можете. Важното е друго - вашето отношение към тези материални блага. Ако ги идеализирате, т.е. ако смятате, че животът без тях няма смисъл, може да си навлечете големи проблеми. Друг пък страстно мечтае да си купи нов модел кола и силно се обижда, когато в резултат на поредната неудача тази мечта се отсрочва. Трети смята като цел на живота си получаването на определен доход и изпада в агресивност, когато парите му се изплъзват. И така нататък.
Формите на проява на тази идеализация може да бъдат най-различни. Един ненавижда заможните заради богатството им и счита, че ако не притежава същото количество пари, не е сполу­чил в живота. Друг страстно мечтае да си купи нов модел авто­мобил и силно се обижда, когато в резултат на поредната нес­полука, тази му мечта не се сбъдва. Трети цял живот прави сметки да получи някакъв доход и става агресивен, когато пари­те минават покрай него.
Както вече се досетихте, може да се стремите и към доход, и към кола или вила, но не трябва продължително време да се обиждате или да се дразните на Живота, ако нещо не се полу­чава, както ви се иска. Макар че за кратко можете "спокойно" и да избухнете, да изругаете, да хлопнете с юмрук (по масата, разбира се). Важно е в себе си да не създавате продължител­ни негативни емоции. Ако такива възникват, вашият "наблюда­тел" ще положи големи усилия, за да ви доведе до значително по-лошо състояние и да ви накара да разберете, че съвсем не си е струвало да се обиждате на сегашното си битие. Винаги има и още по-надолу - Животът може да ни докара чак до нищета, парализа или пък смърт.
Идеализиране на властта
Други обекти, подлежащи на идеализиране, това са властта, почитта, преклонението, собствената изключителност. Те често се идеализират от ръководителите на търговски организа­ции, на които внезапно се е отдало да постигнат голям успех. Такива слабо обезпечени преди хора стават неочаквано прези­денти на богати банки или търговски компании и получават в свое разпореждане практически неограничени ресурси - пари, хора, недвижима собственост и пр. Това е създало у тях еуфо­рия на презадоволеност, всевластие и горделивост. През затъмнените стъкла на разкошните си коли те започват да гле­дат с презрение на своите бивши и по-малко успели съдружни­ци. А горделивостта се "възпитава" с доста сурови мерки. Най-често, по силата на някакви обстоятелства (измама, банкрут), човекът попада сред онези, които по-рано е презирал. Ако мате­риалното му положение не може да бъде разклатено, на ход идват болестите, съдебните преследвания и др., чак до поръчка към поредния килър да спомогне за придвижването на банкерс­ката душа от този свят към Финия. И, както разбирате, не към горните му етажи.
Идеализиране на отношенията, доверие
Още едно типично погрешно убеждение е прекомерната вяра в хората, идеализирането на честността, порядъчност-та и отговорността. В бизнеса тази идеализация се проявява в прекомерното доверие към деловия партньор, когато вие вярвате в обещанията му и не изисквате нито доказателства за надеждността му, нито даже документално оформление на вза­имоотношенията ви.
Хората често си дават един на друг пари назаем, и това е нормално. Но ако вие идеализирате онзи, на когото давате на­заем, той ще трябва да разруши вашата идеализация. Подобни случаи има много.
Почти на всеки човек се е случвало добре познати или не­познати хора да не изпълняват обещанията си. Ако сте им се доверили прекомерно и не сте предприели мерки за защита на вашите интереси, то ви остава само да се ядосвате и да се обиждате на живота. Макар да разбирате, че тъкмо това в ника­къв случай не трябва да правите. Трябва да знаете, че това е било едно принудително избавяне от прекаленото идеализира­не на другите хора, от прекаленото доверие към тях. Както се казва - доверявай се, но проверявай.
Идеализиране на целите и плановете
Още едно погрешно убеждение това е опитът да поставите целия свят под свой контрол, стремежът да постигнете собст­вените цели на всяка цена. По принцип всеки човек така или иначе планира своето бъдеще. Но не всички се дразнят или обиждат на живота, ако плановете им не се реализират. А имен­но разрушавайки плановете на човека, "наблюдателят" му може най-лесно да го провери за идеализациите на неговите способ­ности да управлява живота. И колкото повече човекът се старае всичко да става по неговата воля, толкова по-лошо се получава. А колкото по-малко той съумее да приеме поражението си като загуба в игра и се хвърли агресивно да реализира на всяка цена по-нататъшните си намерения, толкова по-голямо противодейс­твие ще среща.
Това съвсем не значи, че ви призоваваме да прекратявате осъществяването на плановете си още при първия неуспех. Съвсем не. Планове трябва да се правят и да се влагат всички сили, знания и енергия за изпълняването им. Но не следва да се обиждаме, когато нещо се случва не в съответствие с нашите предвиждания. Не трябва да се обиждаме на хората, които правят нещо не според нашите изисквания или договоре­ности, или пък когато при тях нещо не се получава. И отбележе­те - не трябва да таим обида именно в душата си.
Външно можете да бъдете строги (но справедливи), взиска­телни, даже жестоки. Но това е само в рамките на играта (наре­чена "мое дело"), която вие играете в този живот. Може да ругаете, да викате, да пишете жалби и протести, да се съдите и др., но трябва да го правите с лекота, прощавайки в душата си на всички, разбирайки и съчувствайки им при загуба. Както в за­падните филми, в които сътрудниците могат по време на работа да се разправят разгорещено едни с други, след което да си пийват бира в бара.
При това трябва да сте подготвени за факта, че с помощта на малки провали обезателно ще ви проверяват по отношение на основното изискване - нищо да не се идеализира.
Ако не издържите на проверката и почнете да се дразните и да предявявате претенции към заобикалящите ви, ситуацията ще започне още повече да се влошава. И така - с нарастваща градация, докато негативните обстоятелства не провалят на­пълно вашия план. И заедно с него вашата идеализация, че без реализирането на този план целият живот ще спре. Няма да спре и вие ще имате възможност на практика да се убедите в това.
Другата крайност на същата идеализация - това са преко­мерното безпокойство и съмнения от типа на: "Всичко ли направих както трябва", "Няма ли да се случи нещо непредвиде­но?", "Не забравих ли нещо?" и така нататък. Това е същата липса на доверие към окръжаващия свят и преувеличаване (идеализиране) на вашата неспособност да достигнете пос­тавената цел (идеализиране на собственото ви несъвършенст­во). То също подлежи на "възпитаване" чрез разрушаване на събития, случващи се извън вас или чрез вътрешни заболява­ния.
Така стоят нещата с каквото и да било планиране - било то за доставка на неголяма партида стоки за продажба, планиране на строителство на хлебопекарница или изготвяне на държавна програма, в което участвате и вие.
Самодиагностика на "възпитателните" процеси в ра­ботата
Всъщност по степента на реализирането на вашите замисли вие можете да оцените в какъв стадий на духовния "възпитате­лен" процес се намирате.
Ако не ви се получава нищо от замисленото, ако сте в пери­од на тотална липса на късмет, вас ви "възпитават" по пълната програма. Вашият "акумулатор за преживявания" се е запълнил догоре и занапред ви чакат още маса неприятности. Изходът е да изчислите вашите идеализации и погрешни убеждения и да измолите прошка от Живота за това, че придавате прекалено голямо значение на плановете си (или на други аспекти от вашия живот). Именно вие свръхоценявате тяхната значи­мост, доколкото в действителност плановете може и да не се реализират и от това нищо страшно няма да се случи. Вие сте живи и здрави макар и да изпитвате немалко емоционални пре­живявания - т.е. правите онова, което сте длъжни да правите. Значи трябва да се отнасяте към проблемите си като към загуба в игра и да се постараете да спечелите следващия рунд. Да победите себе си, а не Живота. Той не е в състояние да загуби, защото него го устройва който и да било вариант за развитие на събитията.
За да не натрупвате идеализации на местоработата си, няма да е зле периодично да я сменяте. Знаейки отрано, че ще се занимавате с една дейност всичко на всичко 3-5 години, вие няма да придавате излишно значение на своите победи и загу­би. И тъй като няма да се обиждате на Живота, победите ви явно ще бъдат повече.
Но не всички имат възможност да сменят лесно месторабо­тата си. Например миньорите, железопътните работници, селс­ките труженици и др. На хората, работещи и живеещи в такива условия, може само да им се посъчувства (макар че, ако се за­мислим, какво им пречи да си сменят работата и местожителст­вото? Нищо освен собствената им нагласа). На тях най-напред им е нужно да се научат да не се обиждат на живота си, за­щото в противен случай "възпитателните" процеси по разруша­ването на идеализациите им само ще нарастват. За съжаление нашите духовни "възпитатели" въобще не се интересуват от земните ни проблеми. Те са загрижени единствено за съвър­шенството на душите ни, а как живеят нашите тела въобще не ги вълнува.
И така, разгледахме най-разпространените области на на­шето духовно "възпитание" - семейния бит и работата. Разбира се, животът ни не се ограничава само с това. Има още личен живот, интимна сфера, творчество, увлечения и много други. Във всяка една от тези области нас също непрекъснато ни "въз­питават". Освен поощрения се използват и същите онези ме­тоди за проваляне на плановете, ограничаване на успехите и сферите на приложение на силите, изневери, разриви в отноше­нията и пр. Например може да разгледаме какви наши идеали­зации е възможно да доведат до такова неприятно събитие като автопроизшествие.
1.7. Типове "възпитателни" процеси сред автомобилни­те водачи
Автопроизшествие. Малко са собствениците на коли, както и професионални водачи, които са успели да избегнат едно тако­ва неприятно събитие. Преобладаващото мнозинство коли рано или късно претърпяват различни аварии. Причините са най-различни - шофьорът не успял да реагира на препятствие, не изманеврирал, отказал му някакъв чарк или пък другият водач нарушил правилата на движение.
Причините за авариите са много, и външно всички те се раз­личават. При това произшествието винаги е случайно, напълно неочаквано и непрогнозирано. Именно така възприемат аварии­те повечето водачи (с изключение на случаите на шофиране в напълно нетрезво състояние, разбира се) макар и карането в пияно състояние да може да се разглежда като безразсъдна смелост - т.е. като идеализация на собствените способности)
За съжаление такъв подход не позволява да се предскаже по-нататъшното развитие на събитията и да се изключат въз­можни бъдещи произшествия, особено такива с по-тежък изход. Ние ви предлагаме друг подход, изхождайки от позицията, че нищо в този свят не се случва просто ей така.
Както вече разбирате, произшествието е начин за разру­шаване на погрешните убеждения на водача. Ние можем да отделим няколко такива типични погрешни убеждения, които се срещат при шофьорите.
Идеализиране на способностите
Първото погрешно убеждение това е идеализирането на собствените способности. То е присъщо на онези, които обичат да карат много бързо и да изпреварват другите водачи по раз­решени и неразрешени начини.То се проявява във вътрешното чувство на превъзходство над другите шофьори и в през­рението към техните ограничени способности. Тази идеали­зация може да се прояви във всички области на живота, включи­телно в работата, но ние я разглеждаме именно по отношение на шофирането. Т.е. вие идеализирате своите способности и презирате останалите хора, които стоят зад волана и пречат на движението ви.
В действителност вие нямате никакви основания за такива мисли и чувства. Нали винаги ще се намери водач, който кара още по-бързо и рисковано от вас, даже и ако на покрива си има­те сигнална лампа.
И не би трябвало да имате основания да изпитвате презре­ние към по-акуратните от вас водачи. Та нали вие не знаете кой пътува в останалите коли. Може би това е свещеник или акаде­мик, или световен шампион по бокс. Последният има не по-малко основание да ви презира, тъй като в случаите на конф­ликт той най-вероятно ще има възможност да приложи и някои по-тежки аргументи.
Вашият "наблюдател" улавя неправилното ви убеждение и когато запълнеността на "акумулатора за преживявания" преви­ши определена норма, се пристъпва към "възпитаване". Възпи­тателната мярка е стандартната - на дело ще ви бъде доказано, че все пак не карате чак толкоз добре. За това в някакъв мо­мент от време "наблюдателят" ще забави за малко вашите ре­акции и ще попаднете в произшествие.
Животът е хуманен и своите "възпитателни" мерки прила­га по нарастваща градация в зависимост от количеството на натрупаните негативни мисли и емоции. Затова дръзките шо­фьори ги чакат големи неприятности и ако не си направят изво­дите, ще бъдат взети и по-крути мерки. Когато количеството негативни преживявания превиши някакъв предел, на човека му се отнема животът.
„Как така? - ще кажете вие? - И какво сега, да не караме бързо ли?" Ами карайте колкото си бързо щете. Но не трябва да презирате другите хора само за това, че се движат по-бавно и по-акуратно от вас. Сменете мислените си нагласи. Посъчувствайте им за това, че са такива несъвършени - извине­те им се - вие не можете да сте толкова търпеливи като тях. На вас ви се ще по-бързичко.
Като че ли истинска дреболия! Но точно тя може да ви ико­номиса огромно количество пари, които иначе ще трябва да дадете за ремонт и лечение.
Идеализиране на автомобила
Още едно типично погрешно убеждение е идеализацията на такава материална придобивка като автомобила.
За много хора колата става цел на живота, удоволствие, мечта, свидетелство за преуспяване. Оттук може да се разгле­дат и два варианта на погрешни убеждения.
Ако имате автомобил, при това добър, той може да стане причина да развиете чувство за превъзходство и презрение към другите хора, които имат по-лоша от вашата кола или изобщо нямат. Т.е. - вие отново абсолютизирате вашето съ­вършенство и презирате останалите, което явно свидетелства за горделивост у вас (да не се бърка с гордостта, която е поло­жително качество, то не съдържа елемента на презрение към околните). И всичко това единствено на основание на факта, че притежавате някаква си желязна играчка, пък била тя и много хубава.
За да ви избави от подобно "погрешно убеждение" вашият "наблюдател" може да вземе мерки, които да понамалят само­доволството и презрението ви. Най-простият път е да ви създа­дат малко грижи по ремонта на колата, което лесно може да се организира с помощта на неголямо произшествие. При това няма да има значение кой седи зад волана - самите вие или някой нает от вас водач. Подсъзнанията на хората често реша­ват общи задачи по тяхното "възпитание" и лесно се договарят помежду си.
Ако бързо отстраните последствията от аварията и не сме­ните убежденията си, може да ви бъде отнет и предметът на идеализацията. Вашият "наблюдател" много лесно ще ги стори, като се договори с "наблюдателите" на крадците и насочи уси­лията им към лишаването ви от основания за идеализация. По такъв начин на вътрешно ниво вие сам се оказвате инициатор на кражбата на собствения си автомобил.
И обратното. Ако не идеализирате колата си, колкото и раз­кошна да е тя, с нея нищо лошо няма да се случи. Няма да има за какво да ви "възпитават" и крадците ще се заемат с "възпита­нието" на други притежатели на МПС.
Друг вариант на идеализация възниква тогава, когато ня­мате кола или пък имате стара. С възхищение гледате красиви­те чуждестранни модели и изпитвате или скрита ненавист към притежателите им, или пък обида за неудачния си живот. Тъкмо по този начин вие идеализирате богатството и материалното благополучие и осъждате днешното си състояние.
За да измените погрешните си убеждения, вашият "наблю­дател" ще приеме мерки за по-нататъшното влошаване на ма­териалното ви положение. Даже старият ви автомобил може да се счупи, да попадне в авария или да го откраднат. Ако пестите пари за кола (с преживявания), вашите финансови дела могат да се влошат. И вие ще се окажете в значително по-лоша ситуа­ция, в сравнение с която предишното ви положение даже би ви се сторило привлекателно. А вие не сте го ценили и сте се обиждали на живота.
Какъв е изводът? Да събирате пари и да се стремите да си купите престижен автомобил може. Това, което не може, е да се обиждате на живота, ако нещо не ви се получава и ако фи­нансовото ви състояние е по-лошо, отколкото на другите.
Вие сами някак си сте си поръчали бедност и е нужно да се замислите именно над това. Ако продължите да се вайкате за материалното си положение, вас и по-нататък ще ви "възпита­ват". И така, до пълно обедняване, болести и даже смърт. Защо­то от гледна точка на „наблюдателя" вашата чиста душа означа­ва значително повече, отколкото завладелите ви страсти и же­лания.
Идеализиране на дисциплината
Ние разгледахме трите най-разпространени сред водачите на автомобили идеализации. Разбира се, срещат се и други, ала по-рядко. Например има хора, идеализиращи дисциплината, порядките, правилата за движение. Те самите се стараят да съблюдават тези правила и това като цяло е полезно. Но поня­кога придават на изпълнението им прекалено голямо значение и доста агресивно осъждат онези, които ги нарушават.
При това осъждането може да бъде или явно - чрез яростно надуване на клаксона и съзнателно движение по лявата лента с ограничена скорост, принуждавайки по този начин другите вода­чи да изпреварват отдясно, или пък с излизане в насрещното платно и други подобни действия. Осъждането може да се изра­зява и в скрити емоции, при които агресивността постоянно кло­кочи в душата, но не се проявява в някакви определени дейст­вия.
Във всеки случай вашият "наблюдател" ще идентифицира тази идеализация и ще предприеме "възпитателни" мерки. Те ще се състоят в разрушаване на вашите убеждения, а също и на потребността ви да бъдете абсолютно дисциплинирани. Вие ще се срещате с изключително много недисциплинирани водачи, които със своите действия ще ви принуждават сами да наруша­вате правилата. Не е изключено в крайна сметка да попаднете в пътно транспортно произшествие, при което виновната страна да се окажете именно вие. Тъй ще ви „възпитават" дотогава, докато не се откажете от своите идеализации на пътните прави­ла.
Това не значи, че нашето подсъзнание не обича дисциплината. Но него не го е еня за човешките правилници за пътуване, както и за поведенческия кодекс на обществото.
Онова, което наистина го интересува, е чистотата на вашата пуша, нейната способност да не се озлобява, да не осъжда ни­кого, 'ние разгледахме погрешните убеждения, характерни за авто-любителите. Но по абсолютно същия начин може да бъдат разгледани и типичните погрешни убеждения на политиците, научните работници, хората на изкуството и др. Всеки човек принадлежи на някаква професионална среда и понякога споде­ля характерните за нея погрешни убеждения.
Но вие вече се научихте да преценявате всички събития в живота си от една единствена гледна точка: щом това се е слу­чило значи мен за нещо ме "възпитават". Остава ви само да разберете за какво и да се поправите.
Такъв е Животът и не е по нашите сили да го променяме. Можем само да разберем законите му и да пробваме да живеем в съответствие с тях, същевременно извеждайки си резюмето.
РЕЗЮМЕ
1. Всички мисли и постъпки на човека се намират под пос­тоянен контрол. Нас непрекъснато ни "възпитават" съобраз­но нормите за поведение, установени от Живота.
2. Човек може да прави всичко, което му се иска. Но той не трябва да придава на каквато и да е идея, събитие или чувс­тво прекомерно голямо значение.
3. Семейният живот е една от онези сфери, където много активно се разрушават нашите идеализации. Затова в брако­вете по любов съпрузите обикновено идеализират различни ценности. В крайна сметка те непрекъснато се "възпита­ват" един друг духовно, което се явява и една от основните причини за конфликти в семейството.
4. Децата също обикновено идеализират ценности, про­тивоположни на тези на своите родители. Именно така се провежда взаимното "възпитаване" и разрушаване на идеали­зираните ценности.
5. Неудачите и провалът във всички планове в работата са признак за вашето активно духовно "възпитаване" от Жи­вота. Необходимо е да измените отношението си към плани­рането и другите идеализирани ценности, след което ситуа­цията ще се измени коренн

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме