Неувереността в себ си
Законите на увереността
Неувереността в себе си е много разпространено явление в днешно време.
Без да преувеличавам хиляди хора ежедневно не правят точните избори, не постъпват добре, не се запознават, отказват се от общуване, нови начинания и високи доходи, само защото всичките тези хора не вярват в това... А в какво, в крайна сметка?
Типичните отговори са „В това, че ще ми се получи”, „В това, че ще искат да общуват с мен”, „В това, че ще успея, че ще мога”... А точният отговор в действителност е един – не вярват в себе си. Та нали човек е стопанин на собствените си действия. Ако има увереност в себе си, човек ще действа, ще се учи, ще греши, но като резултат – ще го направи. Само за да започнеш ти трябва увереност.

Причините за неувереността в себе си
Основната причина за това са вредните внушения на близки нам или авторитетни хора в детството или юношеството. А вредните внушения са три вида:
Преки вредни внушения – това са фрази от рода „няма да успееш”, „хич не се пробвай”, „не си способен”, „за къде си тръгнал”, „ще си навредиш на здравето”, „писано ти е с много труд да постигаш”.
Косвени вредни внушения - „да си намериш някаква работа, поне от глад да не умреш” (неявно внушение – няма да си намериш достойна работа, можеш да умреш от глад), „ожени се за някого, да не останеш стара мома” (неявни внушения – не си красива, трудно ще си намериш добър мъж) и др. коварни фрази в този дух.
Ситуационни внушения. Действия, които притежават внушаваща сила. Примерно, когато майката разговаря с 18-годишния си син с интонация, характерна при разговор с 5-годишен бръмбъзък, с прекалена нежност и умалително-ласкателно, тя му внушава (без и да подозира за това), че той е малък и безпомощен. Когато родителите с прекалена загриженост правят за децата това, което самите децата могат да свършат, внушават на детето, че е слабо и неспособно да оцелее без родителите си. Така се заражда инфантилността (отсъствието на психологическо развитие), в чиято основа е същата тази неувереност.
Всички останали причини за неувереност в себе си (недостатъчно опит, излишна рефлексия и т.н.), са вторични и зависят от главната.
Тайната за създаването на екологичната увереност
Защо близките и авторитетни хора ни внушават вредни неща? Нима ни желаят злото? Разбира се, че не. Те искат най-доброто за нас – да ни защитят, да ни помогнат, да ни посъветват, да ни предпазят. Бедата е там, че те не осъзнават простичкия факт, че езикът сам по себе си е мощен хипнотизаторски инструмент. И ако го употребим неправилно или невнимателно, е възможно вместо полза, да нанесе силна вреда, като примерно, създаде дълбок комплекс за непълноценност.
Древните са знаели за силата на думите и за разлика от нас се отнасяли към тях с голямо внимание и уважение. Защо според вас, в много традиционни култури е имало строги наказания за всякаква злоупотреба с думите? Те са знаели, че думите са магически инструмент и винаги са своеобразни заклинания. Те въздействат на хората. И ако искате вие и близките ви да сте уверени в себе си, действайте по долуописания начин.
За да предугадите, премахнете или предпазите от неприятности, следвайте простата формула:
Когато става дума за това, какво не трябва да се прави (предпазване), непременно си кажете, кои действия ще помогнат на човека да постигне полезния, нужен и приятен ефект.
- посочете неправилните действия, които могат да донесат негативен резултат. Примерно „Ако пушиш цигари, можеш да имаш проблеми със здравето”.
- след това веднага посочете правилните варианти, които да помогнат за желания резултат. Примерно „Ако откажеш пушенето и спортуваш, ще се чувстваш отлично и ще печелиш повече”.
С тези стъпки автоматично залагате в подсъзнанието на човека позитивната инструкция, която му помага не само да избягва бедите, но и да постигне успех, ще му помогнете да формира хармонично висока самооценка, компетентност и увереност.
Какво да правим с неувереността?
В днешно време вестниците и списанията изобилстват с „премъдри” съвети за придобиване на увереност: повярвай в себе си, не се съмнявай, бъди уверен! Но ползата от тях е никаква. Все едно лекарят да каже на болния от грип: „Как така ще боледувате – бъдете здрав!”
А какво да правят хората, които са неуверени в себе си?
Преди всичко да осъзнаят неувереността си, тъй като решението на проблема започва с неговото признаване. След това да определят типа на своята неувереност. Чрез това ще постигнат по-долу описаните промени.
Съществуват 2 типа неувереност и стратегията за придобиването на увереност, в двата случая е различна.
Първият вариант – малка компетентност и малка увереност. Това е по-трудното съчетание. Това означава, че човекът в реалността има малко опит (запознанства, работи, битови навици, любовен опит) и изпитва неувереност от това. В този случай неувереността е оправдана. Ако изведнъж вдигне самооценката си е опасно, защото ще придобие увереност, но ще си остане некомпетентен. С това може да навреди на себе си и околните (бихте ли се качили на самолет, управляван от неопитен, но прекалено самоуверен летец). Какво да правят хората, които са неуверени и все още неможещи?
Алгоритъм за решаването на този вариант неувереност:
1. Точно да определят зоните на неумение и некомпетентност, съвпадащи със зоните на неувереност. Да се формулират.
2. Да си поставят за цел придобиването на всяка конкретна компетентност и за всяка, да отговори 10 пъти на въпроса: „Какво ще ми даде тази компетентност?”.
3. Чрез метода на пробата и грешката, да придобие навика добре да прави това.
4. Самостоятелно или заедно с психолог да отработи получените в детството вредни внушения с помощта на специални техники.
Вторият вариант – голяма компетентност и малка увереност. Това е по-лекият случай. При такъв вариант човекът има добри практически навици за правене на нещо, но недооценява способностите си и съответно себе си.
Алгоритъм за решаването на втория вариант неувереност.
1. Да определи зоните на неувереност и ясно да формулира, в какво точно е неуверен при всяка конкретна ситуация.
2. Към всяка неувереност да си отговори 5-6 пъти на въпроса „Защо не съм уверен в това?”. Да запише всички отговори като се старае да отговаря точно.
3. Да формулира вредните убеждения – ясните негативни тезиси са това, в което вярва и точно тази вяра му пречи и го ограничава.
4. Самостоятелно или с психолог да отработи вредните внушения с помощта на специални техники.

Равносметка
Нормалната самооценка е високата самооценка. Ниската самооценка е омагьосан кръг на неувереност и неполезност – не дава усещането за щастие нито на самия човек, нито на обкръжаващите го и го прави безпомощен, пречи му да реализира жизнения си потенциал.
Високата самооценка трябва непременно да се базира на висока компетентност. Идеята за пряко повишаване на самооценката може да навреди повече – понякога първоначално трябва да се научим добре да правим нещо, а след това да го ползваме за трамплин или фундамент за повишаване на самооценката.
Добрите съвети не помагат за повишаване на самооценката и за придобиването на увереност. И увереността и неувереността са вътрешни за човека процеси и за промяната им е необходима грамотна намеса в този вътрешен свят – или самостоятелно с помощта на ясни инструкции, или с помощта на психолог.
Високата самооценка освен всичко останало е залог за крепко здраве, жизнен успех и дълголетие.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!