Здравей, ти беше на гости в моята душа!
Аз изпитвам подобни чуства и емоции, при мен няма подобен проблем, както е при теб, но душевно, хич не съм ОК.Мама е болна от много години с много белодробни емболии, татко се разболя тази година, много обичана приятелка и отрязаха гърдата миналата година в следствие на злокачествен тумор.Изобщо и аз само се разглеждам, диагностицирам и т.н, това е някакъв вид повик за самосъхрание, аз имам и три прекрасни малки деца, за които непрекъснато мисля, че ако нещо ми се случи, няма кой да се грижи за тях, имам предвид майка.Изобщо трябва да намерим начин да избягаме от този род мисли и терзания, защото това е унищожително...
Трябва да гледаме реално, на нещата, трябва да приемем, че това което трябва да се случи ще се случи, че е важно да се прави профилактика, всякаква, важно е да имаме по-висока здравна култура, не че е възможно в тази страна да получаваме адекватно здравно обслужване, но фактите са такива.Ако искаш ми пиши твой мейл, където ще ти разкажа нещо много лично, просто не искам да занимавам хората във форума с лични истории, но ще ти напиша за поредното доказателство, че нещата се случват и то не само ,за да ни носят много мъка , а и много, много радост.Просто това е Живота, той ни изпраща трудности, които ние преодоляваме, но мислим ли само за болести и това какво може да ни се случи, то ще вземе да се случи.
Аз имам твойте страхове и моменти, но мисля, че трябва да си помогна сама, дори и за да бъда по-близо до татко, за да мога да се грижа адекватно за децата си, защото не е лесно да обясниш на едни пет годишни деца, карайки кола, защо изведнъж си започнала да плачеш, без причина за тях.
Не е лесно да те питат, "защо Дари е починала, (едно момиченце, което бръкна и в моето сърце, както на хиляди други хора), като е малка, нали умират само старите хора" и още много, много други неща.
Не те познавам, но ти изпращам най-сърдечните си поздрави, моя душевна приятелко!
|