|
Неотдавна си говорих с един човек, който ми сподели, че не държи особено на социалния живот, да излиза някъде с компании, да се запознава с нови хора. Би свел бройката в компанията до 1-ца, т.е. само още един човек, поради неизбежната жизнена необходимост да има още някой в живота ти.
Аз лично мога да го разбера от гледна точка на собствената си интровертност... Напоследък почти винаги, ако трябва да се ходи някъде, усещам вътрешно предпочитание да остана сама да чета или гледам нещо интересно, вместо да се впусна в поредното размотаване някъде, чисто "прекарване на време" , което не усещам да ме обогатява с нещо и да си заслужава енергията, която ще отделя. Освен ако с мен не е някой много близък приятел, който, с присъствието си, компенсира останалото. Или самата атмосфера на мястото като усещане да ме привлича.
От друга страна обаче, винаги съм гледала на тези си предпочитания като на слабост, може би страх от социално общуване, която трябва да превъзмогна. Макар четенето например да обогатява, все ми се струва, че общуването (неформално, в релаксираща атмосфера) с другите е необходим барометър, един от факторите на социалното здраве...един от най-важните фактори.
Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?
|
Доколко водите социален живот?
