Не, аз бях по твоите пътеки. За съжаление, навярно ти до моите никога няма да дойдеш.

Аз бях много религиозен. Изучавах библията и се кръстех всеки път, когато видя църква. Докато разбрах, че Бог не е личност.

Нещо, което съдържа в себе си ВСИЧКО, няма как да е личност. Безкрая не е личност. Безкраят е Бог.

Беззащитното детете, което гали котката си не е за Бог нищо. Но жалко, че не можеш да съзреш ограничението си.

Хората искат да се издигнат на пиедестал. Искат да мислят, че са от значение за Могъщия.

Знаеш ли, че ние даже не знаем кое е живо и какво е живот?

Примерно вирусите, когато са извън друг организъм не изпълняват никакви жизнени функции. Но влязат ли в някоя чужда клетка подменят ДНК-то й със своето и започват да се размножават. Е, живи ли са вирусите?

Ами звездите? Те се раждат в огромни облаци от прах и газ, горят с ядрен огън няколко милиарда години и после завършват този си цикъл. Звездите не са ли живи? Ако вземем примерно един обем колкото твоето тяло от ядрото на една звезда, то в него се извършват много-повече и по-сложни процеси отколкото в собственото ти тяло за едно и също време. Ако вземем един обем от ядрото на звезда, голям колкото човешки мозък, то този обем е неимоверно по-сложен. Нима не е възможно звездите да притежават някаква форма на съзнание далеч надхвърляща нашите представи? ето на - те се раждат, живеят и умират. Това, че въобще не ги разбираме, не значи, че не са живи или разумни.

Ами из целия огромен космос кой знае какви екзотични форми на живот може да има. Ти ми приказваш за някакъв Христос. Мислиш си, че хората са важни. Хората са нищожни - това е истината.

Какво знаеш ти за всемогъщия Бог? Бог не е личност. Няма нищо общо с представите ти. Бог е самият безкрай - вечен, абсолютен, непроменлив. Това е възможно най-точно казано.

"Няма повече от три измерения. ДА, дори няма четиримерен континуум. Но ще спра до тук. "

Хаха зависи какво разбираш под "има". Ето на, аз мога да разглеждам точка в четиримерно евклидово пространство. Ще си построя координатна система и ще задам координати на моята точка спрямо четирите оси. Точката ще има четири координати: "w,x,y,z". Ако не уточним някоя от координатите няма да знаем за коя точка става въпрос. По същия начим мога да си разлеждам и някоя точка в 5-мерно пространство, съответно с координати "v,w,x,y,z" - по една за всяка ос. Колкото и да ти е странно в 5-мерното пространство може да има 5 перпендикулчрни една на друга оси. И всичките се пресичат под 90 градуса. Е, как да не съществува 5-мерно пространство, като аз мога да разсъждавам за някоя от точките му? Мога да правя даже много повече неща с тия пространства - мога да търся разни фигури из тях и да откривам зависимости. мога да разглеждам и много по-високо размерни конструкции. Тогава какво значение отдаваш ти на твърдението, че не съществуват? Нима аз мога да боравя с нещо, което не съществува?

Замисли се над това какво означава едно нещо да притежава съществувание. Замисли се що е действителност и кое е реално.

Аз открих, че абстрактните обекти притежават по-реално съществувание, отколкото предметите, които виждаме наоколо. За да приемем, че околните предмети съществуват, ние трябва да се доверим на сетивата си. А по принцип няма как да сме сигурни, че информацията, която те ни предоставят е обективна. Но за да разглеждаме един абстрактен обект, ние не се нуждаем от сетива като посредник.

"Колкото до другите ти твърдения, според теб има знак за равенство между мислещия Човек и един инстинктивен червей или не, по-добре - между Човек, който "просто прави разни неща" и програмирания компютър, който прави същото?! Подхода ти е толкова опростенчески, че повече подобава на евтина изчислителна машина с едноредова програма "

Единствената разлика между човешкият мозък и изчислителната машина е, че при машината всички параметри и величини с които борави са ни предварително известни. Но параметрите с които борави един човешки мозък са принципно непознаваеми за нас (имам предвид всичките в детайли). като изключим бързодействието и "много по-финната изработка", принципните възможности на мозъка и машината са еднакви. Но поради невъзможността за научаване на точните параметри с които борави мозъка, човешкото поведение като цяло е непредвидимо.

"Пътеките, по които сега се луташ са ми известни. "

Нищо не ти е известно. Аз смятах Бог за такъв, за какъвто го имаш ти сега. С големи усилия стигнах до прозрението, че Той не е личност.

"специалното място на Човек във Вселената."

Хахаха. Искаш да си специален а? Ми как, нали иначе ще се сринеш психически. Пази си разсъдъка, не мисли за безкрайния, непроменлив Бог. Може да го изгубиш.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.