Неотдавна си говорих с един човек, който ми сподели, че не държи особено на социалния живот, да излиза някъде с компании, да се запознава с нови хора. Би свел бройката в компанията до 1-ца, т.е. само още един човек, поради неизбежната жизнена необходимост да има още някой в живота ти.

Аз лично мога да го разбера от гледна точка на собствената си интровертност... Напоследък почти винаги, ако трябва да се ходи някъде, усещам вътрешно предпочитание да остана сама да чета или гледам нещо интересно, вместо да се впусна в поредното размотаване някъде, чисто "прекарване на време" , което не усещам да ме обогатява с нещо и да си заслужава енергията, която ще отделя. Освен ако с мен не е някой много близък приятел, който, с присъствието си, компенсира останалото. Или самата атмосфера на мястото като усещане да ме привлича.

От друга страна обаче, винаги съм гледала на тези си предпочитания като на слабост, може би страх от социално общуване, която трябва да превъзмогна. Макар четенето например да обогатява, все ми се струва, че общуването (неформално, в релаксираща атмосфера) с другите е необходим барометър, един от факторите на социалното здраве...един от най-важните фактори.

Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?

Ако си в България - задай си въпросът - "Къде мога да отида, за да уползотворя няколкото свободни от Каторга (фирма) мига в седмицата ми, така че да имам полза за ДУШАТА си?"

И си отговори честно без да обръщаш внимание на бесните викове на Тълпата.

Друг е въпросът, че Душевният глад (изострен от робуването на Злото - парИте) не може да бъде удовлетворен с оскъдните книги и още по-малко с общуване с пропаднали повече и от нас "духовни водачи" (учители, свещеници, приятели...).
Отново се връщаме към факта:
Реалността на 21 век = апатия на робът в тъмницата.

Дискотеки,кръчми,дрога,секс.

Политика,спорт,сапунени сериали.

21 век е векът в които човекът ще осъзнае че иска едно единствено нещо,не парите,иска да е егоист,иска да е сатанист,да унищожава доброто в себе си,да унищожава и руши природата.
Да създава сметища,милиони сметища,да употребява момента и да изхвърля всичко в боклука.Да изхвърля любовта и доброто в боклука,после да взима от другаде любов и добро и отново в боклука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 29.03.09 15:57.

Помисли, защо до средата на 20 век Човекът беше коренно различно същество.

Какво е твоето обяснение за катастрофалната (рязка) промяна към зловеща гибел на Цивилизацията в началото на 21 век?

"Помисли, защо до средата на 20 век Човекът беше коренно различно същество."

До средата на 20 век човек искаше и изпитваше удоволствие само от едно единствено нещо да убива,да убива хора,да убива науката,да убива мечтите.

Сега човек иска само да е егоист,да се смята за център на Вселената със своите постоянни мании да притежава и да иска материя.





Хората на бъдещето са сатанисти.

Редактирано от blood2 на 29.03.09 17:42.

както сексът е важен за индивида , така е и с общуването. Може би се чувстваш сомадостатъчна . такива хора са странни , усещат се и не предразполагат към общуване.те самите странят от общуване ,може би е някаква форма на осъзнатост , от пресяване на нещата ,зрялост , промяна , крайност . но този период отминава ,защото рано или късно ще си гладна за общуване и хора около теб . поне при мен така се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма добро и няма зло. Има само различно. Природата не познава разруха. Природата познава промяна.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

"Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?"

Отклонения от какво? Какво приемаш за норма и защо? Не се ли базират представите ни за "нормално поведение" на илюзии? Не е ли зависима нормата от гледната точка? Кой е луд и кой е нормален? И кой има привилегирована гледна точка за да отсъжда това? Болшинството ли? Хахаха

...заблуди до безкрай...

На последък ми идва да напиша книга. Даже съм и избрал заглавие: "Маските на реалността или нивата на илюзията". Мисля, че е красноречиво. И много ми се иска да напиша отдолу също като Ницше "книга за всички и никого".

Нежеланието за общуване с хора може и да е слабост, ако е от страх. А може и да не е. Днес брат ми ме попита "Как мислиш, срама от лицемерие ли е?". Казах му "Може и да е може и да не е. Ако си за първи път на дискотека и те е срам да танцуваш пред останалите, това е от лицемерие (да не се изложиш пред тях). Но ако те е срам да заговориш някого, това може да е примерно защото не мислиш, че имаш право да го занимаваш със себе си. В този случай не е от лицемерие.". Мисля, че има много общо с темата.

Да се запознаваш с нови хора може да е интересно. Можеш да откриеш сред тях съмишленик или пък последовател. Това от чисто философска гледна точка. Иначе можеш да откриеш и сексуален партньор, което си е вълнуващо. И в двата случая печелиш и то не малко. По принцип е възможно и изобщо да не се интересуваш от другите хора. Това не е лошо - както казах зависи от гледната точка. Но лично аз такъв човек не съм срещал. Без поне мъничко интерес. Най великите гении на човечеството изглежда са били изключително интроверти. Но не знам дали зависимостта е линейна. Тоест - колкото по-интроверт, толкова по-мъдър.

Напоследък се запитах: има ли изобщо някаква полза от обществото за развитието на отделния индивид (във философско отношение най-вече). В карйна сметка реших, че има известна полза. До толкова, доколкото използването на по-сложни оръдия на труда развива мозъците ни. Обединено - човечеството бълва все по-сложни инструменти с голяма скорост в наши дни. Те на свой ред са полезни за развитието на отделният индивид. Водят до появата на нови, по-сложни представи и понятия.

Но друга полза от обществото не виждам, като изключим, че хората сме смъртни (демек продължаването на рода). Колкото и да изглежда фантастично, аз съм привърженик на идеята, че това не ще продължи вечно. Един, вероятно още твърде далечен, ден, индивидът ще е безсмъртен (в биологично/технологично отношение). Тогава размножаването няма повече да е необходимо. Тоест то е нещо преходно. Преходни са и всички ценности свързани с него.

В друг ред на мисли понякога предпочитам да се веселя в големи компании. Друг път - да размишлявам за мои си неща, съвсем сам. Човек съм все пак.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

До средата на 20 век Човек търсеше ДУХОВНОТО, ХАРМОНИЯТА, Бог!

Така е в Античността - Философите, от Музиката на Сферите на Питагор, през емоционалното Еврика на Архимед до Мъдростта на Платон.
Така е в Средновековието с изящните книги, музика, Архитектура.
Така е и в Ренесанса със скока в Науката.

Колкото и да не ни се иска, верни бяха думите, завещани от презряния Хитлер - след неговата империя, нищо няма да остане. Хората са си виновни. Те не удържаха на високото място, което заемаха.

Сега, в 21 век най-високите са безумни свине, хранещи се с кръвта на Праведните (на децата си).
Такива са Духовниците, рикаещи за имоти и бизнес.
Такива са Творците изливащи простотия за бързи пари.
Политиците и Служителите на Златния Телец (банкери, икономисти, счетоводители, мениджъри...) са както винаги наместници на Сатана.

Прогресът е Дело само на Индивиди, отделни Личности, търсещи Бог и така станали Източници на Неговата Светлина в този Свят.

Обществото само дърпа тези индивиди към погибел.

Докато Властниците се променят - преди са се стремяли към Наука и Духовност (полагали специални грижи за придворни мъдреци, Кралски Научни Дружества и т.н.), а сега безумстват в едно разрушително опиянение.

Тълпата НИКОГА не се променяла. Винаги се стремяла към разруха и кръв. Озаптявана е била единствено чрез ПРОСВЕЩЕНИЕ. Точно затова днес Властниците играят опасна самоубийствена игра, като в глупостта си, умишлено създават една крайно затъпяла Тълпа, изпаднала в простащина, измъчена от страдания, освирепяла като бясно куче...

И така, днес Човек, издигнат поне мъничко над нивото на мършата няма нито къде да иде, като излезе, нито с кого да говори! Точно така, както няма и за кого да гласува на разни избори.
Въобще Интелектуалецът, Духовникът на 21 век има ли някакъв избор?! Не е ли 21 век, векът на най-тежката робия?!