Първо написах цял ферман, после прочетох отново написаното от теб и си дадох сметка, че няма да ти помогне.
С две думи - защо си се залепила така за майка си. Вече не си дете - защо ти е толкова нужно нейното одобрение. ТИ трябва да се харесваш и одобряваш - не майка ти. Сигурно имаш приятели - хвани се за тях. Общувай с хора, които те одобряват. Ако майка ти не те одобрява - проблемът е неин. Не го прави свой. Провалът е неин. Не зная какво ти се е случило, за което майка ти не те е подкрепила. Но в такива случаи все се намира кой да помогне. Ние страдаме, че родителите ни не са ни подкрепили, или приятелите, на които сме разчитали - но има ли значение кой е помогнал, важното е, че винаги се намира кой да го направи. Така понякога се раждат нови приятелства. Може би твоя случай не е такъв - не знам. Ако все още не си се измъкнала от проблема - вместо да търсиш причините - търси изход. Знам, че ще кажеш "лесно е да се каже", но точно защото е трудно, не си пилей усилията в загубена кауза.
И защо толкова те вълнува прошката? Защото така ни е внушено - че трябва да прощаваме. Пак играеш по правилата, защото иначе ще изгубиш одобрението на околните. Прошката е за тебе, за да облекчи твоите страдания, а не за майка ти. Ако прощаваш, защото трябва, това подтиска, а подтискаш ли вътрешните си пориви - това поражда агресия. Затова мразиш родителите си - защото се чувстваш длъжна да им простиш, а поривът ти е друг. Като не й е дошло времето - не бързай. Като се почувстваш силна и това ще стане. Или по-скоро като се почувстваш независима. Като не позволяваш на майка ти да те потиска, няма да изпитваш агресия към нея. Помисли си ТИ каква искаш да си и се съобразявай с това.