Здравей,
няколко думи и реплики ми направиха впечетление в темата ти.
Първото беше, че особено те отблъсква факта, че те не се чувстват виновни по отношение на теб.
Мила, това е защото те са те карали да се чувстваш виновна по отношение на тях и ти си се научила да поемаш отговорността чрез вина.
Добре ще е да работиш върху себе си, да разбереш, че вината е вреда, тя вреди на всечки в процеса. И не е добродетел, нито е признак на обич.

Второто, което ви направи впечетление, че спаменаваш морала. Кой морал?
Този на който те са те научили?
Който социума е наложил?
За кой морал говориш?
Да дълг ли говориш? И защо морално правилни? Кое е правилно? Кой поставя правилата?

Ти си още обвързана с чувство за дълг, това на което те са те научили. Те не са виновни, те са отговорни за твоето поведение и отношение към тях.
Защо ти се чувстваш виновна.
Самата ти се съдиш, ти си тази, коята може да се освободи, другите не могат.