Надявам се, че не очакваш квалифицирана помощ и съвет от психолог в този клуб или въобще в нет-а. Не мисля, че това е най-доброто място.
Аз ще ти предложа само няколко въпроса, чиито отговори евентуално да ти помогнат. Дано са ти от полза, не съм психолог.

В думите ти има много гняв срещу родителите ти, а докато си ядосана и обидена не би могла да им простиш. Опитай първо да се освободиш от този гняв, който е само в твоя вреда. Погледни родителите си от дистанция, като възрастен човек, а не с очите на обидено и разочаровано дете.
Задай си въпросите: какво получих от тях?, какво очаквах и исках да получа? и най-важният! - те способни ли са да ми го дадат??

Една позната често казва, че проблема на много хора е в опитите им "да си купят прясно мляко в магазин за бои". За жалост, в най-добрия случай ще си тръгнат с бяла боя, защото това е всичко, което могат да им предложат. А то естествено няма да им замести млякото .

Дали не правиш същата грешка? Огледай проблема под лупа, бъди максимално обективна и си отговори -те могат ли да ти предложат това, което искаш от тях? Казваш, че са хора, които никога и за нищо не са се чувствали виновни. Надяваш ли се на стари години да осъзнаят грешките си или да ти поискат прошка? Не са ли нереални очакванията ти? Ако не са ти дали любовта от която си имала нужда като дете, допусни че са просто неспособни да обичат. Може и тях да не са ги обичали достатъчно, да не са ги научили как.
И не забравяй да си благодарна, че тези двама души все пак са създали един "обичлив човек". Не е малко.