|
Здравейте,
Имам голям проблем с родителите ми и моля за вашия съвет и помощ.
Аз не съм дете, зряла жена съм. Почти през целия ми живот съм имала проблем с тях. В детството ми имаше някои наистина лоши неща. Не че ги обвинявам за всичко, но реално си мисля, че доста от лошите неща сега в мен се дължат на тях и че в нашите несполучливи отношения се корени причината сега да съм по-враждебна с хората, отколкото ми е естествено по характер и да имам затруднения в осъществяването на връзките си.
Те сега обаче имат нужда от мен. Проблемът понастоящем в нашите отношения е повече в мен, аз не успявам в повечето случаи да комуникирам успешно и доброжелателно с тях, чувствам че ми е невъзможно да ги обичам или уважавам и не мисля, че някога мога да им простя някои неща със сърцето си, макар че много пъти съм опитвала да го правя с разума си. За това силно допринася фактът, че те никога не са се чувствали виновни за нещо по отношение на мен (нито за каквото и да било друго). Това е едно от нещата, които особено силно ме отблъскват у тях, не на последно място защото някъде подсъзнателно в мен още е жив страхът, че те могат отново да ми навредят (което с разума си разбирам, че едва ли ще стане).
Опитвала съм много пъти да говорим разумно и да стигнем до някакво истинско разбирателство, но не се получава. Почти всеки контакт с тях за мен е мъчителен и понякога ме разстройва за дни. С мъка трябва да кажа, че единствените истински спокойни и щастливи периоди от живота ми са били, когато по една или друга причина не съм имала контакт с тях.
Много пъти съм си мислила как е най-добре да постъпя. Явно нямам това количество търпение, християнска любов и дипломатичност в себе си, които да ми позволят да общувам с тях успешно, независимо от всичко. В същото време, ако бяха други хора на тяхно място, без колебание бих прекъснала всякакви отношения още преди много години, бих ги забравила и бих си възстановила равновесието много пъти досега. Проблемът е и в това, че също ми е и много жал за тях, те са стари и болни, и имат нужда от мен и от моята любов, която аз обаче в случая просто не успявам да изцедя от себе си. (Иначе съм обичлив човек.) Те също страдат от лошите ни отношения, но нищо не се променя.
В мен определено има стремеж да постъпвам морално правилно, но с тази ситуация не мога да се справя, може би защото нямам вътрешното убеждение, че прошката и любовта в този случай са морално правилни. Зная, че повечето хора, които правят големи грешки са едни неразумни деца и затова не винаги са отговорни, но въпреки това в себе си чувствам и много пъти съм го усещала, че не това би било правилното решение. В същото време не искам да ги карам да страдат, нито пък да продължавам да страдам заради тях.
Моля, споделете мисли и съвет.
Благодаря ви.
|
Проблем с Родители
