|
Слабостите ни ни карат да се стремим към различни неща. И срещаме хора. Хора разни, с разни идеали. Един вика - моят идеал е да имам къща, жена/съпруг, и много деца, и готово - щастлив съм. Друг вика - искам да работя, и да създавам, да творя, да се наслаждавам на творенията си, и ще съм щастлив. Трети - търси пътешествия, да покорява територии... Четвърти - нещо съвсем разилично.
Всеки си има ако не идеали, то поне слабости - коли, къщи, жени/мъже, пари... Има и хора с духовна ориентация, чиито идеали са нематериални.
Човек се стреми да си достави по много от нещото, което го прави щастлив. И ако някой друг не иска същото, то той прилича на глупак.
И на всеки един човек, нещо у другия му се струва странно, налудничаво, особено, необикновено, и изобщо - абе такова едно шантаво :-) Защото идеалите на другия често са ни чужди. Стремежите му са различни.
Лошото пониква, когато един човек, иначе интересен и приятен за общуване, прояви неразбиране към уникалността на отсрещния. И каже -"Хм, ти си луд, за какво ти е всичко това? Най-доброто на света си е ... еди-какво-си" (каквото той иска). И е толкова убеден в това, че според него другият човек е абсолютно неадекватен с идеалите си, и се опитва да го накара да се усеща като зелено човече с чифт антенки, с коса-спагети, и крака на жаба.
И защо изобщо срещаме неразбиране? Колко респект към чуждите интереси възпитава обществото? Уважение, зачитане и разбиране на различията, на уникалното, на ... онова зрънце неповторимост, което всеки носи, и което е част от колорита на личността, и... вместо да приемат вкуса му дори и само чрез контакт, без споделяне, някои го отхвърлят, защото праволинейността им не им позволява да го приемат...
Далеч съм от идеята, че всички хора са такива. Но... Няма ли у всеки от нас поне мъничко от това? Поне мъничко неодобрение, отхвърляне и отрицание към различието?
Можем ли да се внедрим успешно в обществото, ако сме като коне с капаци и не толерираме странностите у другия, било то хоби, навик, или каквото и да е?
Всеки един стремеж е достоен за уважение, доколкото не наранява другите. И всеки един житейски стремеж е към проява на цвета на личността, желание за живот, за подчертаване на уникалностите.
Мисля си, че важен е начинът, по който съдим (за) различните от нас.
Защото съдим себе си според собствените си намерения, а съдим другите според действията им. И понякога едно действие не отразява точно първоначалните намерения. ... но това всъщност е съвсем друга тема...
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.
|
Чуждите идеали
(Черна котка)
