Е, нали все се стремя към истината, а тя е една, макар всеки да я вижда по своему, та имам подобни прегрешения в смисъл, че не мирясвам докато не разбера къде са релсите на любимия ми влак ... а после - нека си живее човечеца, както иска, макар че не е лесно да виждаш някой да греши, и да го оставиш ... да се мъчи. Но то не винаги има избор - в съгласие с истината често е най-мъчителната съдба.
Неразбирането по принцип е типично за редовия гражданин. Да кажем, че е резултат от усещането, че се руши стабилната въздушна кула на мирогледа на въпросния гражданин, та той с цената на упорито нежелание да осмисли, отрича възможността нещо, неъществуващо в представите му за света да се окаже реалност.
Неразбирането е защитен механизъм значи, срещу дисхармония в душата на човека. Дисхармонията е резултат от разрушаване на част от мирогледа му.

Прост експеримент - как се чувствате, когато разберете че до сега сте живяли в заблуда за нещо важно относно живота ви ? Мда, има и приятни изненади ... но рядко, затова настройката към изненади от този тип рядко е положителна.