Предполагам, това ни прави уникални - както вече писах в другия форум, степента с която усещаме другите. Като срещам Му все се каня да го питам как се прави ?

Един друг приятел (на който сега намигам) ми разреши различията с неговите мисли. Много комфортно усещане - за което му благодаря.
Идеалите, обаче Ви не са наши. Нито са на другите. Адаптираме ги чрез собствените си мерки и теглилки за :
- добро и зло
- правилно и грешно
- красиво и грозно...
но като абсолютни величини (вземи неестетичното отношение на retarded към военната музика) нямаме как да декларираме собственост върху тях. Естествено ми се струва да не можем да имаме и претенции за собственост или осъждане върху тези на другите. По-лесно би било да се живее.Не че го практикувам..

Защо тогава трябва да съществуват дебатите ? Имаме ли действително нужда от плуралистични общества в бъдеще ?
Ами - да !
1. За да не се свием до глАдна точка
2. Не живеем с мисълта, че съществува Една Единствена Неделима Истина и тя е собствената

Защо обаче ни е необходим онзи "ензим" за споделянето ;))) да бъдем разбрани-зачитани-признати-обожествявани...; да видим собствената си физиономия като център на светлината и вниманието ? Според Ейб М. - надрастнали сме първичните си инстинкти и удовлетворяваме последващи потребности (маркетолозите да слушат).


---------
Тук е много бяло. Елхите изглеждат расли на допинг, а пуйките са само американски (с двойна аура, едната с пера. Генетично модифицирани). Влаковете отнемат половин живот и са удивително икономични - без парно, без излишен персонал на който се плаща редовно, без да са почистени..Но да се впишеш в живота И на другите не е просто адаптивност. Дори не е важно да разбираш. Защото знаеш кой не си

To wire machines is a job. To connect people is an art.