Контрола..
Много "опасна" идея..
Нека да видим..Раждаме се , напълно лишени от възможността да упражняваме някакъв контрол над околния свят..(може би единствено усмивката като инстинкт е опит за предизвикване на майчиното чувство и е някакъв вид контрол, но това е спорно,а , да- и плача)..Постепенно, с израстването се научаваме да упражняваме все повече контрол..Ходим, говорим, контролираме физиологичните си нужди..Контрола над физиологията ни е базисен..По- интересен е контрола над душевното..
Децата искат нещо, плачат, тръшкат се..Изцяло са подчинени на принципа на удоволствието..Искам го, и то - сега !!
Постепенно, с развитието на Аз-а се научават да "отлагат" удоволствието.. Тогава вече се говори за т.нар. подчинение на Аз-а на принципа на реалността..(малко Фройд за загрявка )..
Докато дойде момента, в който се осъзнае и властта над околните..
На жената над мъжа..На мъжа над жената..Пубертет..
Тогава всичко бушува..Екпериментира се с границите на влияние (замествам контрол)..Докато (в нормалния вариант) всеки намери баланса за себе си.. И се успокои..Баланса е между очарованието на чувствата и желанията и съзнателния контрол над момента на удоволетворяването им..
"Борбата" - удоволствие/ реалност не е свършила..Тя продължава вечно..
Има обаче едно изкривено развитие..Когато човек е бил подложен на свръхконтрол или му е липсвал какъвто и да е контрол от страна на околните, в момента, когато се е учил какво е това - контрол..
Компенсаторно такъв човек може да се страхува от всякакъв вид контрол, или да търси упражняването му на всяка цена..

Охх..омръзна ми да пиша засега..Нали схващаш основната ми мисъл??
Че крайностите са еднакво непълноценни..
Както не е възможно да живеем безгрижни като бебета, така не е добре и да свръхконтролираме всеки един детайл и всяка област на живота си..
Баланс..Равновесие..Това е..

И КОНТРОЛ в никакъв случай не е "мръсна" дума..