|
Тема |
Re: Влюбването.. [re: Ariella] |
|
Автор |
Nevestulka (непозната) |
|
Публикувано | 31.08.01 12:14 |
|
|
За мен смо първоначалното и безпаметно влюбване пречи да се видят грешките на другия, или по-скоро да се възприемат едва ли не като качества.
С времето започваме да виждаме грешките. Това е нормално. Но изчезва ли любовта? Ако изчезва заради грешките на другия, то това не е било ЛЮБОВ, а просто само едно ВЛЮБВАНЕ. Има разлика между двете.
В Библията има един чудесен текст по този въпрос. Любовта всичко търпи... и пр. и пр. Когато има истнинска любов то ние обичаме въпреки грешките и заедно с тях любимия. Обичаме го какъвто е. Точно както децата си, както беше даден примера от Макс. Защото децата си ги обичаме безрезервно, но заедно с това виждаме грешките им, но пак ги обичаме.
Мисля, че това е истинската любов. И тя е нещо различно от влюбването. Защото аз имам чудесен брак и истински обичам мъжа си, с тази именно истинска любов, но това не ми е пречило да се влюбвам няколко пъти. След това влюбването е отминавало и моята истинска любов е оставала. Ето това е любовта, не заслепяването, а ПЪЛНОТО ПРИЕМАНЕ. И тя е онова трайно чувство, за което все мечтаем.
|
| |
|
|
|