Ех, летяща рибке..

Добре де..хубаво..чувства, опиянение, импулси и т.н..
Но нали ако е нещо, което просто ей така се появява някак си и също така необяснимо изчезва, ние ще сме безпомощни да го задържим??
Докога ще сме като децата, които слушат приказки с ококорени очи и се плашат после сами??Не е ли признак на зрялост да вземем (ако не абсолютен, то поне някакъв ) контрол над чувствата си, над живота си, над това, което ни се случва??
Защо е толкова страшно да признаем, че сме Участници в този процес, а не само странични наблюдатели??
Заради Отговорността, нали??
Трудно е..Да..Но нима някой е обещавал да е лесно??

На земеделците да не им е лесно да обработват земята и да се грижат за растенията??Трудно им е..Но никой от тях не мисли, че може само да бере..
А ние сме се вдетинили дотам, че да смятаме, че ще берем плодовете на любовта цял живот, без да си вдигнем пръста..Е няма да стане..
Как по друг начин да ти го обясня??
Ти се имаш за достатъчно ценен, за да заслужаваш някой да се грижи за теб, нали??Готов си да се грижиш и за ценните за теб хора??
Е, любовта не е ли достатъчно ценна, за да заслужава нашата грижа??