Ами щото гледам да не съм многословен, че отърва ли се, пиша ти казвам, до безкрай мога да пиша, а с такива питанки ме провокираш точно към дълги коментари.
Така, както при теб е отпаднала църквата - хубаво ще е да се вгледаш по- внимателно в това - така при мен е отпаднала и молитвата, и Силата, и вярата. Погледни, че сама казваш "тази вяра ми помага", разбираш ли? не е нито силата, нито молитвата, нито разговора, твоята вяра ти помага, ти сама си помагаш, твоята автентичност е тук, тя винаги е тук, само че е замъглена от всякакви такива тривиалности. Вярата в обект е по- скоро инстинктивна реакция, защо ти е нужен обект, за да вярваш? Умът не може да си представи да вярва, но без обект - просто вярваш няма "във", може би Исус се е опитвал да обясни същото. Казвал е погледнете децата, а децата вярват, те просто вярват, няма значение от обекта, именно заради тази им вяра, те са толкова лесни за манипулиране, лесно е "да откраднеш близалка от дете", защото ти вярва.
п.п. а като пораснеш голяма - от вяра в обект, към вяра без обект, следващата стъпка е отпадането на вярата въобще. Когато вярата липсва, тогава вече ти остава единствено осъзнаването.
|