Каква каша си изписал. Не мога да повярвам, че всичко това е в главата ти. Няма как да отговоря на толкова много, хаотично и невярно изписани въпроси и твърдения.

1. Има разлика между психология и психиатрия и предполагам ти я знаеш. Поне за това няма да се учим. Или?
2. Религиите не правят човека като другите, а поне възстановяват душевното му равновесие и го насочват към правилния психически път.
3. Религиите са и духовен и социален феномен.
Бог не създава само индивиди, Бог е създал живота, Бог е живот.
4. Православното християнство никога не е изпращало хора на клада, нито се е занимавало с Инквизиция, нито е създало мрачно Средновековие, нито някога е извършвало кръстоносни походи.
5. За "наследяване на царството Божие" говори св. Павел в Коринтяни, а не Христос. Предполагам става въпрос за определено ниво на духовна чистота и израстване, до които упоритите грешници нямат да могат да имат достъп.
6. Не съм казала, че ако я няма вярата, живота няма да го има. Животът ще си го има и без хомо сапиенс. Ще си създаде други интелигентни същества (сигурно ги е създал някъде по другите звезди) и някои от тях ще се справят по-добре от нас.
Животът има нужда от вяра, за да надделее над мъртвата природа - това казах. Защото интелигентният живот е феномен и може би чудо, който изисква много свръхусилия - не само материални, а и духовни вяра и усилия, за да се извършва, поддържа и развива чудото.
7. Да, "царството Божие е вътре в нас". И светските царе нямат нищо общо с духовните царе.
8. Аз мисля, че във всяка форма на живот има частица Божия искра (щом Бог е живот). Дори най-малките създания имат някаква интелигентност, дух, вяра, които ги поддържат. Дори най-малките създания са направени в прекрасни цветове, съвършено и с много любов. И всички създания разбират и реагират на любовта, защото тя ги изгражда. Много хора във своето високомерие не забелязват това.
9. Аз да зубря и уча? И то религии? Бъркаш ме с някого и говориш по инерция.
10. Да, психологията се занимава с неща, които са подмножество на религиите.
Знам, че един истински свещеник може да помогне, защото съм го изпитвала, а и знам много други хора, на които са помогнали.
Бях много болна, заболяването се водеше нелечимо, опитвах какво ли не и виждах обречеността пред мен. Отидох при един свещеник и му казах, че съм отчаяна, че няма път пред мен и не знам, какво да правя. Той ми помогна, придобих нови сили от вярата и духовното (което е социално, колективно постижение и път), победих нелечимото заболяване и си изградих нов живот. Така че знам, какво говоря, когато пиша за тези неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите