Галина Тодорова
психолог - консултант

Статия: Легални психоактивни вещества. Алкохол – употреба, злоупотреба, зависимост.

I.Увод
“Употребата на психоактивни вещества винаги е присъствала и винаги ще присъства в живота на човечеството.”
Психоактивните вещества са били около човека практически откакто хората са започнали да се движат на два крака. За употребата им се споменава още в египетските йероглифи датиращи 5000 години преди новата ера. Други доказателства се явяват някои находки от Палеолитната ера. Листата кока са били използвани от населението на Южна Америка преди повече от 4000 години, а в няколко гробници в Близкия Изток и Азия са намерени семена на марихуана. Тези и много други археологични находки доказват не само, че ПАВ са били употребявани от човека много отдавна , а и факта, че още в онези времена са били забелязани някои проблеми свързани или предизвикани от тях.
Базисните потребности на човек са глад, жажда, физическо оцеляване, секс. Тези потребности са характерни не само за човека, но и за висшите животни. През последните 100-150 години поведенческите науки предлагат множество доказателства за това, че освен споменатите базисни инстинкти има и още един, пряко свързан с употреба на веществата. Това е потребността за промяна на човешкото психологично състояние.Тази потребност е също толкова дълбока и мощна, колкото всички други. Преди много години човекът е открил, че този инстинкт може да бъде задоволяван не само с четене на книги, религия, кино, музика, физически упражнения, а и с употреба на някои химични вещества, който от гледна точка на промяната на състоянието е много ефективен, но за съжаление често води до проблеми. Приемането на химически вещества е един рискован и често дисфункционален начин на задоволяването на един като цяло нормален и дълбок инстинкт.
За целите на психиатричната и административно-наказателната практика психоактивните вещества са разделени на три групи:
1. Разрешени от закона или така наречените легални дроги – за производство, продажба и употреба. Например: спиртни напитки (алкохол) или тютюневи изделия (никотин).
2. Рразрешени от закона, но могат да се произвеждат, продават и употребяват само по определен ред. Например: сънотворни, транквилизатори и др.
3. Забранени от закона. Например: хероин, канабис и др.
При разстройствата свързани с употеба на ПАВ се употребяват няколко основни понятия:
- Влечение (желание) да се приема психоактивната субстанция (дрога): алкохол, никотин, друга дрога. С приемането на веществото се цели физическа или психическа промяна в състоянието на човек.
- Толеранс - промяната в поносимостта на организма, която се изрзява в приемането на все по-големи количества от съответната психоактивна субстанция. Изключение има само при алкохола, където желаният ефект се постига във времето със приемане на по-малко количество.
- Интоксикация – скорошно приемане на психоактивно вещество в резултат на което се развива един обратен синдром специфичен за всяко едно вещество. Интоксикацията е желана или нежелана. Интоксикацията е обратим синдром, защото след излъчването на веществото от организма тя прекратява.
- Абстиненция (синдром на отмяна) – физически и психически дискомфорт при липса на ПАВ (алкохол, друга дрога) в организма.
- Употреба – приемането на ПАВ е в неголямо количество и в непродължителен период от време.
- Зависимост – психично, понякога и физическо състояние, предизвикано от взаимодействието на организма и психоактивното вещество. Това състояние се характирезира с поведенчески, телесни и други разстройства.
- Злоупотреба – приемане на ПАВ до степен, в която то се отразявя сериозно на здравето и социалното функциониране на личността.
II. Алкохол – употреба, злоупотреба и зависимост.
1. Въведение.
“Алкохолът причинява на човечеството много повече мъка, отколкото радост, въпреки, че се употребява именно заради веселието.”
В повечето култури по света алкохолът и никотинът са най-често употрбяваните легални психоактивни вещества, а алкохолът е определено веществото, предизвикващо най-много проблеми. Вероятно поради дългата му история, той от векове привлича най много изследователско внимание. Алкохолът като химическо вещество с еуфоризиращи качества е открит от арабите. Думата “алкохол” е от арабски произход. По времето на Хипократ (460-377 г.пр.н.е.) пиянството се разглежда като доброволна предизвикана лудост, но се правят опити да се разграничат пияните от пияниците. По историческите данни, с които се разполага, може да се приеме, че в групата на пияниците се отнасят системно злоупотребяващите със спиртни напитки, в това число и тези със създадена зависимост към алкохола. Шведският лекар/интернист Magnus Huss още през 1852г. описва клиничната картина на хроничния алкохолизъм. Оттогава се утвърждава терминът алкохолизъм. През 1952г. E. Yellinek предлага т.нар. медицински модел за протичане на алкохолизма и описва няколко вида алкохолизми. Това дава значителен тласък в изучаването на явлението и в отношението към някои категории злоупотребяващи с алкохол, приети като болни. Въпреки това и до днес същността на хроничния алкохолизъм е спорна: едни приемат, че е психично заболяване, което принадлежи към т.нар. екзогенни психични разстройства, други, че е “морална слабост”, а трети разглеждат алкохолизма като дезадаптирано поведение.
От масово, представително проучване правено в САЩ са изведени характеристики, разделящи хората на три групи: въздържатели; умерени пиячи; тежки пиячи.
Специален вид е женският алкохолизъм. Той е късен, защото се диагностицира обикновено след 40 годишна възраст и е в напреднал стадий, защото в повечето култури е социално приемливо мъжете да пият, а жените не. Ето защо те пият тайно.
2. Теории за произхода на алкохолизма.
Изследванията върху алкохолизма са доказателство на известния в науката факт, че не всичко, което изглежда логично е вярно. За да се получат достоверни изследователски резултати трябва да бъдат контролирани хиляди фактори.
- Психологични теории.
Психологичните теории се базират върху допускането, че хората с алкохолни проблеми и алкохолизъм са психологически различни от хората, които нямат тези проблеми и тази разлика се открива с помощта на психологически тестове. Тази теза се доказва трудно, защото не може да се отговори на въпроса дали тези психологични особености не са съществували преди настъпването на проблемите свързани с употребата на алкохол.
Често споменавана психологична теория е т.нар.”хипотеза за намаляване на напрежението.” Според нея хората с алкохолни проблеми са започнали консумацията на алкохол за да намалят нивото на стреса. Повечето физиологични изследвания, обаче показват, че алкохолът по-скоро засилва напрежението отколкото го намалява.
Друга разпространена теория за произхода на алкохолизма се базира върху идеята, че хората пият и понякога развиват проблеми с алкохола защото той предизвиква удоволствено преживяване, засилва социализацията и намалява тревожността.
Друга много разпространена психологична теория за алкохолизма е така наречената “теория на зависимата личност.” Според нея хора, които развиват не само зависимост от алкохол, а и други зависими поведения имат определена преморбидна личностна структура. Тази теория не е нова. Още в работите на Емил Крепелин през 1873 година се среща споменаването на “алкохолна личност.” Освалд Бумке през 1899г. и Ойген Блойлер през 1909г. описват същия феномен.
Някои психологични характеристики се оказват важни при определяне на риска от зависимост. Това са антисоциални личностни характеристики, импулсивност, търсене на рискови ситуации и др.
- Социо-културални и средови теории.
Тези теории са фокусирани върху социалните и културални фактори. Базират се на изследванията на приликите и разликите между различни културални и социални групи и субгрупи. Съществуват редица средови фактори, за които се счита, че имат отношение към формирането на алкохолна употреба, злоупотреба или зависимост. Тези фактори обаче не са характерни само за алкохолизма. Много важни са моделите на алкохолна употреба в близкото обкръжение на хората с алкохолни проблеми. Достъпността на алкохола и либералните обществени нагласи спрямо злоупотребата с него са непосредствено свързани с разпространението на алкохолизма в дадено общество. Други важни средови фактори се оказват семейните взаимоотношения. Допълнителни рискови и проективни фактори на средата са наличието на подкрепяща социална среда и религиозността.
- Биологични теории.
Идеята, че алкохлизмът е медицински биологичен проблем е формулиран още през XVIII век от Томас Ръш и Бенджамин Троттер. Някои биологични хипотези обхващат голям диапазон от биологични функции. Според едни хипотези хората с алкохолизъм имат специфичен проблем с метаболизма на въглехидратите; други изследователи споменават някаква “алергия” към алкохола; трети намират определени специфични разлики между мозъчните реакции и процеси на акохолно зависимите.
Друга интересна биологична теория е била формулирана като резултат от невробиохимични изследвания. Според нея при някои хора алкохолът стимулира синтеза на определени вещества в мозъка, които по химическа структура и по ефект много приличат на молекулата на морфина и по този начин формират зависимост.
Генетичните фактори имат доказана роля при формирането на алкохолизма. Отдавна е забелязано, че алкохолизмът е “семейно” заболяване и в някои фамилии има по няколко поколения алкохолици. Въз основа на многообразни изследвания се установява, че алкохолизмът е по-вероятно полигенно и генетично повлияно състояние и, че комбинацията от различни генетични фактори при някои хора определя по-високия риск от алкохолизъм. Генетичните изследвания на алкохолизма показват еднозначно, че алкохолизмът не е генетично детерменирано състояние, но е несъмнено генетично повлияно. Също така е безспорно, че наличието на генетични фактори сами по себе си не развиват алкохолизъм. Те само допринасят за по-висок риск при наличие на други средови и психологични фактори.
3. Диагностика.
В повечето страни по света клиницистите използват диагностичните критерии на МКБ – 10 с цел по точна диагностика на алкохолната злоупотреба или зависимост. За да бъде практически клинично полезна една диагностична система е необходимо всеки неин критерии да се базира на относително обективни и измерими критерии. От гледна точка на ежедневната клинична практика съществуват следните стратегии:
- Диагностика базирана на принципа “количества-честота.” Според тази диагностична парадигма клиницистите събират информация за начина, по който клиента употребява алкохол и преценяват дали консумацията значително се различава от условната “средна” консумация за цялата популация.
- Диагностика на психологическа зависимост. Тази диагностична идея е доста разпространена и се базира върху субективните преживявания на клиента свързани с алкохола, като презапасяване с алкохол, пиене преди отиване на гости или други действия показващи психологичен дискомфорт при липса на алкохол.
- Диагностична схема фокусирана върху наличието или липсата на абстинентни симптоми след спиране на употребата. Според нея липсващите данни за абстиненция означават липсваща алкохолна зависимост.
И трите диагностики имат както предимства така и съществени недостатъци. Тези диагностични схеми могат да бъдат полезни в комбинация с DSM – IV или други валидизирани системи и специфични инструменти за диагностика.
4. Критерии за употреба.
В представите на много хора един “типичен” алкохолик е човек който е почти перманентно пиян или има чернодробна цироза. Същевременно, тази представа отразява реалностите само на един много нисък процент от хора с алкохолни проблеми и зависимост от алкохола. Между 10 и 15% процента от възрастните мъже развиват зависимост от алкохола, както и при 25% от пациентите на общата здравна мрежа се откриват проблеми свързани с алкохолната консумация. В повечето случаи зависимите от алкохол, попаднали по една или друга причина в полезрението на медицинските служби, все още работят, относително активни са и техните оплаквания имат предимно общ медицински характер – безсъние, високо кръвно налягане, нервност, потиснатост. За да се определи вероятността от алкохолна зависимост най-ефективна е комбинацията между внимателно снетата анамнеза, кръвни тестове и сомато-неврологично изследване. Токсикологичното изследване също има определена важност, особено при откриване на високи концентрации на алкохол в кръвта при запазена функционалност на клиента, което може да говори за повишен алкохолен толеранс.
От масово представително проучване правено в САЩ “умерен пияч” е този който употребява до две питиета дневно и до четиринадесет седмично. “Тежък пияч” е този който употребява повече от две питиета дневно или повече от четиринадесет седмично. Той вече или е развил злоупотреба или върви към злоупотреба.
Едно питие означава 39 грама концентриран алкохол; 113грама вино; 330грама бира. Според това изследване има 12 милиона мъже и 3 милиона жени “тежки пиячи.”
5. Разстройства, свързани със злоупотреба с алкохол.
В МКБ – 10 са предложени десет клинични разстройства, като най-голямо значение в практиката на лекаря имат: острите интоксикации; вредната употреба; синдром на зависимост; абстинентни състояния и психотични разстройства.
- Остри интоксикации с алкохол.
Това са преходни състояния, които възникват след приемането на алкохол и водят до смущения или промени в протичането на физиологичните, психологичните или поведенческите функции и реакции.
Острата интоксикация обикновено е свързана с дозата и е преходно явление. Интензитетът и отслабва с времето и ефектите изчезват , ако не се приемат нови дози от веществото. Следователно възстановяването е пълно освен при възникване на тъканна увреда или друго усложнение.
Психичните растройства при острите алкохолни интоксикации могат да се разглеждат в границите на три клинични състояния: обикновено алкохолно опиване; усложнено опиване; патологично алкохолно опиване.
Обикновеното алкохолно опиване се проявява чрез повишено самочувствие, немотивирана раздразнителност, неясен говор, несигурна походка, зачервяване на лицето и други. Съзнанието може да бъде помрачено – от обнулация до кома. Продължава от 6 до 12 часа, но общото неразположение (“махмурлук”) след интоксикацията е значително по-дълго. Клиничните прояви на обикновеното алкохолно опиване се определят от количеството и качеството на приетите спиртни напитки, от качествата на личността и състоянието на организма преди и по време на интоксикацията. Трябва да се подчертае, че във всички случаи при обикновеното алкохолно опиване се запазва ядрото на личността. Споменът е запазен или само частично покрит с амнезия.
Усложненото опиване е познато в немската литература като “патологично оцветено опиване.” Разглежда се като вариант на простото или сложното алкохолно опиване. Започва остро, внезапно след приемането на различни количества спиртни напитки. Наблюдават се дисфорично, параноидно, хистероидно и епилептоидно усложнено опиване. Характерното за всички тях е, че започват като простото алкохолно опиване и под влиянието на външни фактори клиничната им картина се изменя около един час след началото на опиването. Наблюдават се както психопатологични така и неврологични разстройства. Връзката между лицето и средата е непълноценна и болестно променена. Усложненото опиване е покрито с амнезия.
Патологичното алкохолно опиване настъпва след приемането на незначителни количества алкохол. Под влияние на алкохол се развива остра психотична реакция, която възниква внезапно и качествено се отличава от “потъмненото” съзнание при обикновеното опиване. Болните изпитват силен страх, ужас. Околният свят се възприема болестно и е със заплашващ характер. Поведението се определя от психотичната продукция и има отбранителен характер. Насочено е към въображаемата заплаха. Не се установяват неврологични разстройства: няма размазан говор и атаксична походка. Патологичното опиване продължава минути или няколко часа. Завършва остро, внезапно. Болният няма спомен за преживяното (пълна амнезия).
Общото между трите вида алкохолни опивания са количествените промени на съзнанието, еуфорията, психомоторната възбуда и неврологичните разстройства. Различията се установяват по анамнезни данни, миризмата на алкохол от устата и данните от изследването на кръвта и урината.
- Вредна употреба на алкохол.
Тук се отнася онзи начин на употреба, който уврежда здравето: телесно или психично, или телесно и психично заедно. Диагнозата се поставя ако се установи действителна увреда. Острата интоксикация и “махмурлука” са доказателство за вредна употреба. Най-честите разстройства при вредната употреба са: психоограничен синдром (разстройства на вниманието и паметта); увреждания на черния дроб, панкреаса, периферната нервна система и други органи и системи. Тежестта на психоорганичния синдром и телесните разстройства зависят от давността на злоупотребата, качеството на употребяваните напитки, от начина на употреба и хранене, от качествата на предболестната личност.
- Синдром на зависимост от алкохола.
Представлява съчетание на физиологични (телесни), поведенчески и когнитивни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Основната описателна характеристика на синдрома на зависимост е желанието (често силно, понякога непреодолимо) да се приемат вещества или медикаменти (предписани или не от лекар), алкохол или тютюн.
За алкохолна болест (синдром на зависимост от алкохола, хроничен алкохолизъм) може да се говори само при наличие на изразени абстинентни явления (физически и психически дискомфорт), които болният съзнателно се стреми да отстрани с приемането на нови количества спиртни напитки. Това най-ясно се установява сутрин, след значителна употреба на алкохол предната вечер. Тези, които нямат създадена зависимост не търсят и не могат да преодолеят махмурлука със спиртни напитки. Поради това предпочитат зелева чорба, кафе, чай и т.н. Прогнозата при алкохолната болест е лоша. Няма зависим от алкохол, който да е успял да се върне към контролирано пиене. Определен процент успяват да прекратят приемането на спиртни напитки. Някои от тях не пият 5-10 и повече години. При консумация на алкохол отново загубват контрола върху приеманите количества спиртни напитки и се “връщат” към синдрома на зависимост.
- Абстинентно състояние.
В МКБ-10 се разглеждат две разновидности: абстинентно състояние и абстинентно състояние с делир. Те са група от симптоми с различна тежест и в различно съчетание помежду си. Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохола употребяван редовно, във всички дози и за дълъг период от време. Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки.
Клиничната картина се проявява чрез две групи симптоми: психотични (тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че ще облекчи страданията им) и телесни (стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете и др.). Клинични наблюдения показват, че абстинентният синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата – при мъжете и след 4-5 години при жените и младите хора. Абстинентното състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или делир.
- Delirium tremens.
Това е най-често срещаната алкохолна (металкохолна) психоза. Наблюдава се у лица, които са зависими от алкохола, най-често на възраст 30-35 години, предимно мъже. Психозата се развива два три дни след появата на абстинентните явления. Започва подостро (с предвестници) и много по-рядко остро. Основните клинични прояви на алкохолния делир са: помрачено съзнание, обилни зрителни халюцинации, илюзии, еуфория и страх, психомоторна възбуда, налудности, повишена температура и др. Болните са с повишена внушаемост. Делирът продължава 3-4 дни и завършва със сън. Болните нямат пълен спомен за преживяното по време на делира. Могат да се наблюдават делири, които продължават седмици, месеци.
- Психотично разстройство.
Обикновено се появява по време на или непосредствено след злоупотреба с алкохол и се характеризира с ярки халюцинации, налудност или идеи за отношение и преследване, възбуда или ступор и абнормен ефект (страх или екстаз). Съзнанието може да бъде ясно или помрачено. Характерно за предизвиканите от алкохола психотични състояния е, че те се развиват не по-късно от 14-15 дни след злоупотребата с алкохол и обикновено са краткотрайни, ако се спре приемането на спиртни напитки.
- Остра алкохолна халюциноза.
Описана е през 1847 г. и е наречена “остра халюциноза на пияниците.” По-честота е на второ място след металкохолните психози. Наблюдава се във възрастта около 40-45 години при давност на синдрома на зависимост 8-12 години. Среща се често при жени. Започва най-често по време на абстиненция. Продължава няколко дни, седмици. Съзнанието е ясно, ориентацията запазена. Характерни са антифонните халюцинации (гласовете разговарят помежду си). По изключение се срещат зрителни халюцинации.
- Хронична алкохолна халюциноза.
Може да започне като остра алкохолна халюциноза или като делир. Приема се, че халюцинозата е хронична ако продължи повече от 6 месеца. Среща се рядко. При ясно съзнание се установяват слухови халюцинации. Приемането на нови количества алкохол прави гласовете по-ясни и увеличава тревожността и страха. При някои болни се появяват налудности за преследване, отношение и др.
- Алкохолен параноид.
На трето място по честота сред алкохолните психози. Може да има остро, подостро и хронично начало и протичане. Клиничната картина се определя от налудностите за отношение и преследване. При остро протичане могат да се наблюдават слухови и зрителни халюцинации. Хроничният алкохолен параноид продължава повече от 6 месеца.
- Амнестичен синдром, предизвикан от алкохол.
Основните клинични прояви при амнестичният синдром са разстройствата на паметта главно за близки събития. Установява се разстройства на фиксационната памет, конфабулации, промяна на личността (апатия) и занемарен външен вид.
Към групата на амнестичните алкохолни синдроми се отнася Корсаковата психоза. Среща се във възрастта 40-45 години, по-често при жените. Обикновено се предшества от парастезии и болки в краката – по-силни по време на абстиненция. Клиничната картина включва Корсаков синдром и алкохолен полиневрит. Болните не могат да се ориентират в средата, поради липса на фиксационна памет. Характерни още са конфабулациите, атрофия на мускулатурата на краката, ослабване или загуба на сухожилните рефлекси, координационни разстройства и мн.др. Корсаковата психоза има много лоша прогноза.
- Други поведенчески и психични разстройства свързани с употребата на алкохол.
- Алкохолна епилепсия.
Появява се в по-късна възраст – след 35-40 години и при давност на злоупотрбата с алкохол над 15 години. Големите припадъци не се отличават от тези при другите епилепсии. Първите припадъци се наблюдават най-често по време на абстиненция, но могат да се появят и по време на интоксикация. Важно диагностично значение има честотата на припадъците.
- Енцефалопатия на Wernicke.
Среща се при мъже на възраст около 50 години. Приема се, че този тип увреда има най-лоша прогноза. Много често започва като продължение на алкохолния делир. Наблюдават се тежки психични (сомнолентност, паметови разстройства, Корсаков синдром) и неврологични разстройства.
- Алкохолна псевдопарализа.
Установява се интелектуално-мнестична деградация на личността, налудни идеи за величие, за преследване и ограбване. Настроението е глуповато-весело.
- Алкохолна меланхолия – депресия.
Среща се често при лица с хронична алкохолна интоксикация. Тъгата е умерено изразена, няма налудни идеи и по-рядко се наблюдават двигателна и психична потиснатост. Депресивните симптоми се наблюдават както по време на абстиненция, така и при тежко алкохолно опиване. Суицидните мисли могат да преминат към опит за самоубийство.
Дисфункциите, настъпващи вследствие на продължителна зависимост към алкохол са:
- Соматични разстройства (чернодробна цироза, хепатит, хроничен панкреатит, периферна невропатия и др.);
- Психични дисфункции (депресия, суициден риск, тревожност, алкохолна халюциноза, антисоциално личностово разстройство);
- Паметово разстройство (алкохолна амнезия, Корсаков синдром, алкохолна деменция);
- Социални разстройства (проблеми в семейството, в работата, скитничество).
6. Съзависимост.
Когато се говори за хора употребяващи алкохол и негативите свързани с тяхната зависимост не може да се подмине проблема за съзависимостта. Какво означава “съзависимост?”
Продължителното съжителство с човек зависим от алкохола е източник на много разочарования и оказва влияние върху психичното здраве на неговите близки (възможна е поява на неврози, депресивни състояния, психосоматични заболявания, емоционално претоварване и др.). Членовете на семейството живеят в хроничен стрес – от неизвестността, от безпокойството какво ще се случи след поредния запой на алкохолика. Те живеят с болезнените спомени, с тревожното настояще и неясното бъдеще, с чувство на гняв, страх, срам, унижение пред близки и познати. Страховете са свързани най-вече с разрушените лични отношения и липсата на социална подкрепа. В алкохолното семейство преобладава атмосфера на безпомощност и безнадежност. Партньорът на алкохолика попада в “капан”- съвместното съжителство и всички общи бъдещи планове трябва да бъдат реализирани с човек, който има алкохолна визия за живота.
Примери за поведение, което е индикатор за съзависимост:
Неуспешни опити за промяна на ситуацията:
Поведение на свръхопека спрямо съпруга;
Поведение насочено към придобиване на влияние върху пиещият съпруг;
Въвличане на цялото семейство в контролирането на злоупотребяващия и опити за придобиване на влияние над него.
Неуспешни опити за оттеглянето на партньора от съжителство с алкохолика:
Демонстриране и “игра на напускане” на дома;
Липса на опити за самостоятелност.
Негативни начини за приспособяване:
Изолация от хората извън семейството;
Поемане върху себе си цялата отговорност за семейството; несправяне с насилието в къщи, поведение свързано изцяло с поведението на съпруга(та);
Занемаряване на собствените потребности за сметка на потребностите на съпруга(та).
III. Лечение и превантивни принципи за справяне с употребата и зависимостта от алкохола.
1. Лечение.
Тъй като рязкото спиране на алкохолната употреба би довело до симптоми на абстиненция, необходимо е спирането на приема да бъде извършено под лекарско наблюдение. Рецидивите са чести контролирането или спирането на алкохолната употреба често изисква неколкократни опити.
За пациенти които желаят да спрат пиенето сега е необходимо да се избере конкретен ден за прекъсване на приема. Да се обсъдят стратегии за справяне със ситуации, свързани с повишен риск. Да се изготви специален план за избягване на пиенето и да се обсъдят симптомите и начините за овладяване на алкохолната абстиненция.
За пациенти, които не желаят да спрат пиенето или да намалят употребата сега е необходимо да им се посочат ясно медицинските, психологичните и социални проблеми, породени от алкохола. Такива хора не бива да бъдат винени и отблъсквани.
Една от важните стратегии използвана при лечението на зависимост от алкохол е постъпването в организациите за самопомощ (напр. АА/анонимните алкохолици)/
Обикновено при лечение на алкохолно зависими се използват и различни видове лекарства:
- Прекъсването на алкохолната употреба може да наложи краткотраен прием на бензодиазепини, но даването в амбулаторна обстановка трябва да бъде строго контролирано. Тежката алкохолна абстиненция може да наложи хоспитализация и назначаване на по-високи дози бензодиазепини.
- Дисулфирамът е полезен и в някои случаи за поддържане на отказа от прием на алкохол, но системното му прилагане не е необходимо
Много е важно при лечението на зависими от алкохол да се обсъдят с пациента и да се приложат достъпни програми за консултиране и терапия.
2.Превантивни стратегии.
Една твърде популярна и често цитирана фраза звучи така: “Превенцията е по-доброто нещо от лечението.” Това е вярно, но в същото време трябва да се знае, че превенцията на злоупотребата с дроги е трудно занятие.
Превенцията е дълговременна дейност, а не краткосрочна кампания. Някои от дейностите започват, а други завършват. Това осигурява непрекъснатостта на програмата. Адекватните и добре организираните превантивни програми са доказателство за зряла държавност и гражданско общество. Превантивните работници трябва да устояват на постоянен натиск, защото резултатите от превантивната работа се виждат след продължителни натрупвания във времето.
Основната цел на превенцията по отношение на проблемите свързани с употребата на алкохол е предотвратяването на риска от злоупотреба с алкохол сред дадено население и оттук – предотвратяване на риска от възникване на лични вреди или вреди за обществото.
Идеята за “свободно от дроги общество” е много амбициозна, но звучи доста утопично. В повечето човешки общества редовната употреба на някакво психоактивно вещество е не само културално възприемчива, но и културално стимулирана. Ето защо целите на превенцията трябва да се адаптират към културалните модели и да преследват не толкова пълно въздържание, а да контролират тенденциите на употреба свързани с нежелани усложнения.
Съществуват три равнища на превенция:
- Първична превенция. – Стреми се да предотврати развитието на разстройство, процес или проблем, които все още не са възникнали;
- Вторична превенция. – Стреми се да открие и прекрати, или да промни развитието на разстройството ;
- Третична превенция. – Стреми се да спре или забави прогресирането на разстройство, процес или проблем и техните последствия, въпреки, че основното състояние продължава да съществува.
Първите две равнища на превенция представят обичайно възприетия смисъл на термина превенция. Третото равнище е тясно свързано с лечебните подходи за предотвратяване или ограничаване на инвалидността в резултат на някакво заболяване. Към третичната превенция принадлежат подходите, наречени “намаляване на вредите.” Тези подходи котрастират с основната идея на превенцията за намаляване употребата на дроги. Например при употребата на алкохол, подходът “намаляване на вредите” може да се фокусира върху предотвратяване употребата на некачествен алкохол, а не въобще на алкохол.
Основните превантивни принципи за програми са базирани в семействата, училищата, общините.
IV. Алкохолът и младите хора в България.
Младите хора са най-рисковата популация за употреба на психоактивни субстанции. Данните за България показват, че възрастта, когато започва тази употреба, намалява през последните години. Това се отнася за всички видове дроги – разрешени и неразрешени.
Повечето млади хора опитват алкохолни напитки в твърде ранна възраст. Много често това се случва под ръководството на по-голям член на семейството. Малко по-късно започва и т.нар. предумишлено пиене. Около 14-15 годишна възраст повечето юноши правят това в компанията на връстници. Точно тогава влиянието на приятелските групи е най-силно. В прехода от детство към юношество младият човек търси своя модел за подражание и експерементира различни поведенчески роли, които са характерни за зрелия живот. Пиенето на алкохол е една от ролите в българската култура, която бива насърчавана и толерирана. От казанато следва, че обучението и възпитанието за въздържание от алкохол трябва да започва в по-ранна възраст и, че родителите да са активни участници в тази дейност.
Факторите, които оказват влияние върху избора на младите хора да започнат употреба на алкохол, са многобройни, променливи и твърде често са взаимно свързани. Те могат да се обединят в няколко основни групи: социални, културни, психологични, биологични и демографски.
Някои от по-конкретните измерения, които включват са:
Познание и предишен опит с алкохола; мотивация да пие или да се въздържа; пол; религия; родителска употреба и отношение към алкохола; взаимоотношения с родителите; самолечение; ниво на любопитство, отчуждение или отегчение; цена и достъпност на алкохола и мн.др.
Голяма част от млади хора, употребяващи алкохол редовно или само отвреме – навреме, преживяват алкохолна интоксикация и други кратковременни увреждания. Според някои изследвания по-тежките пиячи по-лесно преминават към незаконни дроги и практикуват други форми на рисково поведение. Те пушат по-често и тютюн.
Алкохолната интоксикация и тежкото и често пиене са една от основната причина за инциденти и нарушаване на обществения ред. Но невинаги може да стане ясно докъде точно алкохолът е виновен за даден проблем. В зависимост от такива фактори като емоционално състояние, физическо и социално обкръжение, хората реагират различно на едно и също количество алкохол. Но въпреки всичко трябва да се каже, че тежкото пиене се свързва с криминално и антисоциално поведение при младите хора. Някои от типовете увреждания, свързани с неподходяща употреба на алкохол при младите хора са:
-неприятни симптоми като главоболие, повръщане, диария, краткотрайна загуба на паметта;
-намаляване на образователните постижения;
-спорове, побои, криминално поведение;
-промени в настроението, депресии и самоубийства;
-нарастване на семейни и/или социални проблеми и др.
При младите хора обикновено не се наблюдава истинска алкохолна зависимост, която се развива в годините на зрелостта. Незвисимо от това, алкохолната употреба създава много и тежки проблеми, чието разрешаване се нуждае от превантивни стратегии.
V. Заключение.
Феноменът “употреба на алкохол” се развива в определен социален контекст, независимо от който винаги ще има такива, които злоупотребяват. Всяка култура е изработила в продължения на столетия социални ритуали, забрани и механизми за контрол върху употребата на психоактивни вещества. Някои култури, като европейските, са толерантни спрямо употребата на алкохол по определен социално приемлив начин и са много по-нетолерантни например към опиум. Така или иначе, независимо от контекста на обществото, винаги ще има някой, който ще започне да злоупотребява с тях и е много възможно това да доведе до сериозни проблеми.
От векове реакцията на обществото спрямо тези, които злоупотребяват или са зависими, почти винаги се основава върху емоции, морализаторство и социална треввожност, а не върху рационалност и сътрудничество. Много е важно да се взима предвид обществената нагласа, защото превантивните, терапевтичните или рехабилитационните дейности се развиват в същия социален контекст и до голяма степен тяхната ефективност зависи от доминиращите нагласи в обществото.