|
Казвала ли съм ви, че леля и аз освен да ходим на екскурзии, много обичаме да се шляем по улиците и да си губим времето по кафенета?!
Всеки предиобед отиваме в някое квартално кафене точно в 10. Нашият квартал е благословен с кафенета, всякакви интериори и екстериори, разнообразни марки кафета, и всякаква клиентела.
-Айде, Виде, да побързаме, че това може да ми е последното ходене на кафе-рече една сутрин тя и забелязах, че си е навила косата и е с червило и с най-новите си дрехи.
-Защо, бе лельо, имаш още много живот пред теб....-тази реплика я повтарях всеки ден.
- Да, ама от утре затварят кафенетата заради коронавируса.
Добре, че отидохме по-раничко. Като че ли всичкия народ беше си рекъл-давайте да идем на кафе за последно. Почти всички маси бяха заети, а и леля беше с претенции.
Първото кафене не й хареса, защото беше малко и тясно, второто-защото е прекалено голямо и поради тази или друга причина, му липсваше уют. После дилемата вън или вътре. Вътре й беше задушно, а навън й духаше. Третото кафене я подразни, че нямало покривки. Аз отбелязах, че вече не слагат покривки, но тя се заинати, че иска кафене с покривки на масите . Най-накрая намерихме заведение с покривки на масите, но се оказа, че покривките са мръсни. Затова се върнахме към първия вариант за кафене без покривки. На следващото кафене с покривки на масите обаче беше седнала една съседка, омразна на леля , затова леля с бодра стъпка премина покрай кафенето без да спре, а аз подтичвах за да я догоня до следващото, слава богу, последно кафене.
следва
Редактирано от vida1929 на 17.01.21 22:47.
|
Разкази за леля
