в СЕЛОТО НА СЛАВЕИТЕ-РАЗКАЗ СПЕЦИАЛНО ЗА хОЛИДЕЙ

На тези от вас, които се интересуват истинска ли е леля и истински ли са случките, които разказвам, ще кажа, че салатата със зеле и моркови и вечерята с пиле, картофи и лук, които ядох у нея последния път, си бяха съвсем истински и действителни, но аз през цялото време мислех за десерта- крем карамел, обилно полят със червен ром. Братовчедите ми минаваха бързешком през стаята и казаваха сухо О, ти ли си? О ,как си и на мен ми се искаше да им кажа: О, добре съм О, да ,това съм аз, която двайсет години се занимава с майка ви, защото вие винаги сте заети, но не го казах. Мен ме интересуваше единствено крем-карамела. Добре, че беше захарта, за да мога да преживявам такива стресови ситуации.
Изядох си крем-карамела и щях да изпусна чашата си с бяло кампари от радост, когато чух леля да се провиква от кухнята: Айде, че ще те водя някъде, да се махнем малко от тук. Щом е някъде, значи е нашата тайна квартира в селото на славеите.
До там се ходи с влак, само донякъде, защото централната влакова линия минава на три километра от село . И ако не успеем да хванем раздрънкания междуселски автобус , вървим по дерето на реката, която стига до нашта къща.

Редактирано от vida1929 на 22.01.21 20:54.